автор: vboychev

Звезди от сън
прекъсват нощния звънец
на самотата ми
и вън
очаквам да съм
пълноценен
но не грея
и не спирам
да обичам
но споменът за теб
се изроди
в съсирек
и умря
в сърцето ми
споменът за теб
е нещото
което
ме опазва
от длетото
на съдбата ми
да те намирам
всеки ден
разкошно снежен
непреходен
за мен
последен
както утре
ден
без теб...
Ти ли си...
Или те няма...
Както винаги...