автор: rainy

Добър вечер, скъпа моя! Прегръщам те... и искам двама да си поговорим.
- Целувам те, добре дошъл! Така се радвам!
По питие да си отворим?

Нали ще ме изслушаш, и не се ядосвай, просто не си струва!
- Плашиш ме с началото! Какво, за Бога, има?
Не желая вътрешно да пророкувам...

Премислях много - вчера, днес, и още, още! Сега ще ти разкажа...
- Не бързай! Цялото ми време имаш, докато живея.
Нима пак трябва да го кажа?

Ще трябва да си ида, любима моя, нищо че единствена си ми в света...
- Къде ? Защо ? Кога ? Какво говориш...?
Кажи ми, че не те разбирам и греша!

Пътищата ни се разминават - закъснели сме отчайващо... Прости!
- Та ние с теб не сме били "навреме" никога!
Хайде, продължи...

Да, никога! И няма, и не можем да сме заедно! Идея нямаш колко ме боли!
- Защо безсмислено ме нараняваш и напомняш?
Само остани...

Не тъгувай, скъпа, ще забравиш, всичко ще премине!
- Успокой си чувствата, не ме мисли!
Светът едва ли ще се срине...

Бъди щастлива, любима моя... Не, моля ти се, не плачи!
- Но да, разбира се, ще бъда! И не, не плача, не!
Сам виждаш - заваля, не са сълзи!

Недей скърби, принцесо, защото знаеш - обичам те... Нали ?
- Да, да, не се разстройвай, тръгвай, тръгвай!
Аз ще се справя, а пък ти върви...

Сега ще те целуна, но съм мъж... и няма да се върна! Обещай ми да поспиш...
- Излишно се тревожиш - обещавам твърдо.
Бъди усмихнато щастлив и ти!

Един въпрос, преди да си отида? Знам винаги си искрена, наясно съм с това.
- Попитай смело! Ще ти отговоря честно.
Без поза глупава или игра.

Обеща ми нещо, но... очите как ще си затвориш - теб... теб нима не те боли?
-Добре, щом настояваш - думите ми нека са един подарък. Спомен.
Последна истина вместо изтърканото "сбогом". А после си иди!


Душата ми е вече празна. Мъртва. В кома. Диша по принуда. Докато спи.