Аз ти давах да пиеш от мене,
ти жадуваше още и още
и кръвта ми успя да отнемеш,
но поиска и моите кости
Първо очите изсмука,
после плътта ми загриза,
чувах как змията ми гука
и как нищо в мен не ти стига.
После врата ми ухапа
и жадно в мен се заби,
аз те приех без уплаха,
ти ненаситно отпи...
Казват, злото спотайва се в тъмното,
ала ти и на светло живееш
и пред всички ме стискаш за гърлото,
и високо и шумно се смееш.
Но сега се изправям пред тебе,
вече нямам какво да ме спира,
кръвта ми се свърши и време е,
да изпия кръвта на вампира.