автор: vboychev

Твърдиш
че се чувстваш по-стара
дори спомена нещо
за век и половина
но да оставим кошмара
на чувствата
за догодина
когато ще бъдем
по-малко заредени
с вълшебност
и повече
преходност
ще окрасява дупката
между нас
и вселената...
Твърдя
че има измерение
което не познаваме
нежно втъкано
в излишъка от диоптри
и пожелания
някъде след признанието
че усещаме плясъка
на крилата си
върху асфалта
на равнодушието
и преднамереността
откъслечна болка
от ухапване
на пчелокомар
и калинкокърлеж
запълва дните ни
като галоши
с бекетова кал
и нарцисов химен
но лоши ли сме
за страха от мимолетието
и зависимостта
от вечното...
Кървене...
Твърдят
че всичко тече
по стените на смисъла
и аз
като бояджийско мече
изглаждам бабунките
на посредствеността
за да поема
гнилостта
и отровата им
като компромис
обективен
вездесъщ
създател на ежедневие
но насъщният
стои като непробиваема барикада
пред гърдораздиращите пламъци
чувственост
и адекватна праведност
и недораздаденост
и благосмъртие...

Твърдиш
че се чувстваш по-стара
но разбираш
че смисълът на външността
е преходна вселена
която няма изначално бреме
защото търси пътя си
към дългочаканата вечност
емпирично...

Твърдя
че восъка е простосълзие
на утрешните свещи
които някой ще запали
на гробовете ни
и ще го попият
невъзможните ни самоти...

Твърдят
че вечността е
противосинонимна
но свързват се сърцата ни
като атоми
във молекулата на времето...