автор: Silver Wolfess

Не ставам за черква –
          камбана в морето,
престърган от воя в солено език.
Брегът ми се губи,
          а Бог е далеко -
навярно задрямал е само за миг.

Не ставам за черква –
          и макът сред нива
под голо небе е разсипана жар,
със хляба си зимен
          по въглен ще мине,
прегазил последното лято жетвар.

От север се свличат пътеките вълчи
и нафора късат –
          душа е и плът.
Какво да пречиствам със вино когато,
слънцата се плащат с угасваща кръв?

Щом плисне в очите седефено синьо,
в безвремие светло щом рейна с крила,
тогава прелитам отвъд хоризонта -
и черква,
          и път съм,
                    и просто Жена.

17.11.2007