автор: kristi

Един дълъг,
пръкнал се с благословията Божия,
ден,
в комина на своето скитане, скри се.
И съвсем, до въздишка смален,
след спектакъла
от лъчи и феерия,
дъждове и слани,
смърти и бдения,
раздавки и нови животи,
отбелязани,
в циферблата му временен,
своя фрак притъмнял,
ритуално и бавно съблече.
Акорди на музика
нощна...
И денят, извървял се,
всяка нота магична преглътнал,
приютил се в постелята
от нагара и саждите -
белег жив на слънцеопасно горене -
последна усмивка изпрати
на фрака със гълъби,
на джобовете, пълни със време
и бонбонени хрумвания,
на брадата, до мъдрост опърлена,
на люляла го в скут синева,
на Дъгата, флиртувала с него
и....
в свилият се до нулата ъгъл,
той - живялият с нашите мигове -
кротко, бездомно, заспа.