автор: haboob

Уча се да бъда искрен
и трябва да направя нещо..,
но преди това да кажа за любовта,
тази прекрасна фруктова салата!
Завихрена от тайфуни облизвания,
опипване и мляскаща мелодия,
празника на Ботичели и Паганини,
с епилог на длето по чинелите:
"Дръпни вратата като си тръгваш!"
и се сипят пустинни трагедии..
Знам, знам колко съм добър,
но все пак да оставим настрана
чувствата и природознанието!
Учех се да бъда искрен,
трябваше да направя нещо..,
но както винаги не успях,
да престана да пиша.