автор: mila_nejna

Със теб съм нова,
странно нова,
и някак празна, чиста,
като листа бял...
Във мен впиши се,
опиши ме твоя,
създай ме в листа,
претвори се цял...
Със теб съм малка,
странно малка,
невинна някак си,
наивна може би...
Вземи ме нежно,
осъзнато твоя,
сложи ме в себе си,
и с теб ме отнеси...
Със теб съм празна,
странно празна,
и чиста като песен,
неизпята досега...
Излей ме цяла,
опознай ме непонятна,
във теб и тъмнината,
да се чувам без слова...
Със теб съм странна,
чудно странна,
немеят устни...
и изчезва мисълта...
Изпий ме цяла,
изпълни ме без остатък,
по мен препускай,
аз съм твоя затова...
Със теб съм луда
тихо, странно луда,
неясна странница,
изникнала в нощта...
Слова нашепвай,
та дори да са заблуда,
вдигни ме - грешница,
паднала в твойте колена...
Със теб съм мъдра,
някак странно мъдра,
мълча и чакам,
чувам твойта тишина...
Затуй побързай,
ако ще си тръгваш...
Аз знам за любовта ми
нямаш никаква вина...