Вземаш ме цял
както съм
сваляш противните дрехи
малко с очи ме обтриваш
и рицарските доспехи
някъде в ъгъла скриваш...
Няколко шепички мед
от рано напъпила младост
смесваш с две бучици лед
за да не пламна от радост...
Щипка от дъхава нежност
с капчица грешна роса
месиш на топче и сплиташ
моята с твойта коса...
Две три секунди безвремие
голяма лъжица копнеж
всичко разбъркваш с доверие
до бял кремъчен скреж...
После ме хвърляш в леглото
на бавен огън да ме печеш
и ако още си гладна
можеш да ме изядеш...