автор: Ljastoviza

Майка ми-
среднощна цигулка,
която приспива луната.
Майка ми-
свирепа коса посред лято,
когато се разлистват детелини;
Майка ми-
твърдата ръка на живота,
превела ме през скърцащи бродове...
Майка ми-
плачеща върба над реката-
очите й изтичат
подир вятъра,
нарамил вързопа със спомени.
Майка ми-
цвят на бегония,
свела глава в самотната есен,
когато лястовиците отлитат
Майка ми...
Коя е тази жена,
аз все още не зная...