автор: Pokahontas

(сТон за песен)

В нощите си
по клатещи се мостове пълзя
и връзвам тънки възели от спомени -
плета си пристани
от пеперудени усмивки,
прегръщам баба,
а в утрото се моля,
достигна ли брега
и седна да чакам лодкаря,
тъничката мрежа край очите ми
да се усмихва.
Дори, когато плача.