автор: dimension

Не ви давам пустините
Гобитата Калахарите
Атакамите Сахарите
с горчивия сух подвижен пясък
който влиза навътре в телата
и ви изпълва и дращи и пари

не ви давам блатата
Персинските Мъртвите
Сибирските торфени Сребърните
/а Вельов вир си е мой
и съвсем не го давам/
с измамната си ленивост
в която без дъх да останете
и повлачени неусетно
на дъно от тиня да станете

не ви давам вулканите
Истацихуатълите Везувиите
Етните и Чимборасите
лавата да ви стопи
да ви смрази и вкамени
архиологично да ви съхрани

не ви давам водопадите
Ниагарските Крушунските
Игуасите Райските пръскала
че водата прозирна
примамно примамва
живописно на пяна ви прави
без едничка следа да оставя

не ви давам островите
Карьорските Възкресенските
Каймановите Галапагоските
самотни колиби да правите
сред змии крокодили
с таро и маниока
да оцелявате

оставете за мене всичко
опит имам да се оправя
този път съм го минала


вземете на пустинята слънцето
/даже Малкия принц преотстъпвам/
вземете на блатата
летаргията ненакърнената екосистема
вземете на вулканите
червеното и топлината
титанизма послетишината
вземете на водопадите
свежестта и смеха
озониращите живителни пръски
с извънземната красота
а на островете ах на островите
вземете палмите хамаците карамбата
плажовете фойерверките и самбата

на мен оставете една малка колибка
тихичка топличка уютна прикътана
с една книжка с надежда в количка
да ви се радвам
щом със стих ви срещна по пътя си