автор: roza1

Защото веднъж
изкрещях с нелюбов
срещу лошото време
и мокрия дъжд,
че мразя мъглите
и злите води,
че съм слънчева,
че предпочитам дъги

Той ме чул
и превърна се в лед.
Сви се в кристали
затанцува балет
с листата посърнали
до живия плет.

Есента се разсърди-
обърна ми гръб.
Събра цветовете си
напусна града.
Зимата спря-
озъбена, гола
на моя праг дневен
по-бяла от всякога
и лишена от злоба...

Поемам си дъх
отново крещя
"Обичам те дъжд!
Върни се!
Ела!"
Замръзва викът ми
в смеха на снега...