Виждаш колко сме уязвими
в тази есенна яснота.
Милион случайни неща
се оказват
необходими.
С листопад ни отрупва здрачът
и не виждаме в тоя час
есента ли
нахлува в нас,
или ние в нея прекрачваме.
Сред възходи,
падения,
пошлост
ври животът – и стар, и нов.
Всичко може да бъде лошо -
няма само
лоша любов.
Ако питаш за идеалите -
не остана неопетнен!
Но любов
си остава цяла,
щом изцяло я отдадем.
Нека все ни въздига властният,
ненадеен и дързък зов.
Може даже да не е щастие.
Стига само
да е любов.