автор: Silver Wolfess

        “Я, теперь в дураках
        не уйти мне с земли”
                        В. Висоцки

Пак съм там, при пробитото корито.
И няма бряг. Поредният мираж.
Светлиците или сама измислих,
или пък дявол с огън е играл.
Разсипвал ги е в нощите безлунни,
изрязани от станиол звезди –
примамка за наивници и шхуни,
за пътници с оголени души.
Пробойната под кила е дълбока
и в тънкото коварство на солта
едничък гларус неуморен рови
да търси неудавена мечта.
Защо му е? Нали за хляб не става,
ни може да е пристанът му тих,
но птица е, разсъмва небесата
единствено с възкръснали мечти.

Остават още думи премълчани,
затъкнати в окото на тайфун
и блъскам, режа време от платната
спасени от арктическия студ.
Те утре в дъгата ще покълнат,
без спомен за корали и кинжал,
ще хукна пак след някоя свещица,
но, Господи, дано не е от кал.