автор: luna

Сам съдбата си трови
с душица - дребнава и зла.
Бавно и неграмотно
залага капан след капан.

Охлюв, от свойта черупка
човекът се мисли за Бог.
Ако за нещо му пука,
то ще е от самолюбов.

И докато се прави на жертва,
а всъщност - за плячка крещи,
човекът-вълк не усеща,
че кожата ще му измени.