автор: Amduat

Земята пак ми се пропука -
пропаднах с двата крака.
На всички ръбчета
раздрах си жестоко душата.
И всяка драскотина
чертаеше ми свое състояние,
гласът ми лееше се
с билка и страдание -
знаеше.
Крещеше в отчаяние
в руините на своята душа,
в разрухата на нейната земя,
с безплътно мощното ридание,
защото знаеше.
Гласът не смееше се,
защото чувстваше й гибелта,
защото знаеше й същността.