автор: kiart

Мълниеносен залез в бели капки.
Очите ти изгряват след дъжда.
Усмивка под любимата ти шапка
дълбае в мен поредната следа.

Дъждът си тръгва кратък и спокоен.
Различна кръв в телата ви тече.
Свистене от темперамента боен -
с двурък средновековен меч сечеш

различията ни. Сега сме влажни
и чисти в своя свят неосъзнат.
Жени свръхпредани, жени продажни
и ти - жените в този "мъжки" свят.

Ще слезем тайно в кладенеца долу.
Учудването ти ще съблека.
За два рояла ще напишем соло
в концерта на подземната река...

Изпивам втори ром за две минути
в претъпкания с мисли празен бар.
Запяла вечност някъде се срути.
От устните ти гасне светофар.

        Душата ти
                 е
                      цели
                             седем пласта.