В ден като тоз,
оглушен от настръхнали гарвани,
небето повлекли на юг- аз какво да внеса!
В ден като тоз,
покъртително не е за вярване-
приемам нещата такива, каквито не са.
В ден като тоз,
с декемврийските екстри на зимата,
с ветрило от есенна шума, с жабо от слана,
на ревера с най- скъпия накит, различен от мнимите-
закъсняло златисто листо- внасям миг топлина.
В ден като тоз,
окончателно снемам блокадата
и затварям вратата отвън. А ръми през мъгла.
И отвътре ръми през мъгла, и шепти листопадът.
В ден като тоз- зад едни запотени стъкла.