автор: EvaKovach

Когато цъфне цветето,
което не полях,
ще замирише на пробуждане.
Ще се прозинат капките
на морските вълни,
ще се разпенят и ще се забързат.
Ще се усмихнат хората,
които бях забравила.
Ще се откъснат птиците от гравитацията,
за която ги завързах
и ще изправят клони олекнали дърветата.
Ще завали дъждът през слънчевите капки
и ще се появи дъга.
А аз от рая щастливо ще въздъхна
и ще забравя.