автор: PLASHKOFF

>> шеста част
Сутринта Кирил се събуди с главоболие.Полежа около половин час,със затво-
рени очи,разтривайки слепоочията си.Просветна му, и застана в седнало положение.Положение ръце върху колената,и се загледа в картината, зака-
чена на отсрещната стена.Тя изразяваше жена с дете на ръце,загърбила мъж.
Впи поглед в нея, и дълго стоя в това положениеПремрежи очи,въздъхна и
преглътна.Обхвана с разтворени пръсти челото,слепоочията,и разтри главата си.Замисли се за кратко,обу чехлите,тръгна към нея, за да и я откачи.Беше я рисувал преди много време.Сложи я настрани,да не я вижда.Разгледа други,и
се спря на една рисувана в Балчик.Закачи я на на мястото на снетата.Загле-
да се в нея.Очите му тръгнаха по лунната пътека на морската шир,за да стигне
плаващата лодка.Имаше усещането,че гонейки плавателния съд,той се отда -
лечаваше все повече.Навярно това бе ново начало за него.Решението му бе
окончателно.

Преоблече се набързо.След тоалета влезе в кухнята, и пусна музика.Зареди
кафеварката, и я постави на газовия котлон.Хапна малко, и си сипа кафе.След
първата глътка,запали цигара, и се замисли.
Телефонът му звънна.Беше приятелят Борис.
- Добро утро! Как си? - попита той.
- Добро да е! Добре съм.
- Какви са ти плановете за днес?
- Засега нямам идея!- отговори Кирил,почесвайки се по тила- А ти? В момента
сам ли си?
- Много добре знаеш,че никога не съм сам! Защо питаш?
- За какво ме търсиш още от сутринта?! - попита учуден Кирил.
- Гости искаш ли? - попита усмихнат Борис.
- Ти наред ли си?Още от сутринта ли?
- Само те предупреждавам! Знаеш ли какъв ден е днес? Честит рожден ден
човече!
- Вярно бе-е-е!Благодаря ти приятелю!Ама че съм разсеяно диване, и да не
обърна внимание на датата!Ще сляза до супера,да напазарувам.Елате до час,
и ще решим какво да правим!
- Идеята ти е добра!Освен това днес е почивен ден.А за теб ще има изненада!-
подхвърли усмихнат Борис.
- Какво пак си намислил? От сутринта си пощръклял с изненади! - отговори на подбив Кирил - Да не си решил,да ми подаряваш някоя красавица,че както съм
загорял?!
- Изненада-а-а-а!
- Ще се обадя на Калоян и жена му,да дойдат заедно с китарата.Ще ми се да изкарам хубав рожден ден,че да го запомня с години напред!
- Какво искаш да кажеш?! - попита учуден Борис,разтривайки челото си.
- Ще ми се от днес,да отворя нова страница в живота си, и да открия новата любов,която да ме плени и озари! Не искам, да съм сам...!
- Май ти дойде акъла, а? Знаеш ли, на твоя празник, няма да бъдем повече от шест човека?!
- Твоите задни мисли са ми ясни. Какво си намислил?
- Нека не протакаме разговора повече!До час и половина ще дойдем.
Кирил покани колегата си Калоян и съпругата му,да дойдат с китарата.Те и Бо-
рис,бяха най-добрите му приятели.Подреди набързо в къщи,и напазарува от
съседния супермаркет.
Колоян и жена му дойдоха в уговореното време.
- Влизайте! - Кирил ги покани с ведра усмивка.
- Честит рожден ден,Кирчо! Пожелаваме ти много здраве и щастие! Заповядай този скромен подарък от нас! - каза Катерина.
- Приятелю,пожелавам ти възможно най-красивата жена,която да запълни сърцето ти, и да озари живота в този дом! Позволи ми, в името на твоя ден,да
ти кажа следния стих,на един прекрасен английски поет:
"...............................................
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и "лека нощ" ми пожела."
Приеми го,с най-голямо уважение! - добави Калоян сърдечно.
- Благодаря ти! - отговори Кирил с променен глас.
Прегърна Калоян по мъжки, и потупа приятелски гърба му.Имаше чувството,че
от очите му ще потекат сълзи,тъй като през съзнанието премина спомена за Десислава.
Калоян положи ръце върху раменете на приятеля си, и каза тихо:
- Разбирам те! Моля те,недей! Успокой топката! Трябва да живеем! Днес е ху-
бав ден - твоят,а и за българската демокрация! Нали? Бъди щастлив приятел -
че! Хайде-е-е-е! - и се усмихна.
- Благодаря ти, приятелю! Прав си! - отговори съпричастно, и с въздишка Ки-
рил - Влизайте! Да не стоим повече в антрето!
Влязоха в кухнята.
- Ще пиете ли кафе? - попита Кирил с усмивка, полагайки приятелски ръка
върху рамото на Катерина.
- Е-е-ей, мъжкар! Не пускай ръка на жена ми пред мен! - реагира Калоян с
особена усмивка - Да не станем на кълбо!
- Е-е-е-ее,да ти се невиди й врачанеца! Във вашето село всички ли са таки -
ва?! Още малко и манарчето ще хванеш! - жена му направи забележка, и ким -
на глава.
- Шегувам се! Весело да става! Особено пък на приятел, никога не бих посег -
нал! Че и да се целунете, никога не бих се разсърдил...
- Ти сериозно ли говориш! - изненада се Катерина - Тогава ще целуна рожден-
ника!
Стана,приближи се до Кирил,прегърна го през рамете, а той от своя страна
през кръста, и се целунаха...
- Е-е-е-е, хайде де,де, май много ви стана! Човек като ви разреши,вие се увли-
чате...!Че два пъти,че три пъти, и то продължително...
- Скъпо мое, врачанско ангелче, сега ще целуна и теб,за да не се сърдиш!
Прегърна го страстно, и такава целувка му отпра,че свят му се зави...
- Кирчо, къде е спалнята,че нещо ми стана...?
- Хайде-е-е, не се занасяй чак толкова! Не си в къщи!- каза с упрек жена му.
- Калояне, какво ти стана,бе човече?Нищо ти нямаше досега!- отговори с иро-
ния Кирил - Нека минем към съществената част!
- Щом е така,да действаме по същество! Казвай,какво да правим!
- Купил съм пържоли и кайма! Обелил съм картофите. Дори и скарата е нагря -
та.
До час всичко щеше да бъде готово.Катерина разпредели кафето, а въздуха
ухаеше апетитно от пържолите...
Не след дълго дойдоха Борис сьс съпругата си, и една красива сексапилна брюнетка. Тя бе с прекрасна червена рокля,дълга до половината на финното й бедро.Кожата й бе светла, и финна като коприна. А очите като на сърна - ома
гьосвяха с нежността си. Деколтето бе достатъчно дълбоко, и оформяше прелестните й възвишения.
Кирил не откъсваше поглед от нея.Стараеше се да поддържа нормална дистанция и въздържаност, докато младата му гостенка, го предизвикваше
по деликатен начин.Нашият герой,от време на време се опитваше, да не забе-
лазва всичко това.Но очите му бяха като ренген, и си я представяше в есте-
ствения й вид.
- Заповядайте! Добре дошли! - покани ги с приветлива усмивка - Така-а-а,
компанията вече се заформи.
- Приятелче, честит рожден ден! Желая ти много здраве,любов, късмет в живота, и след не много време в този дом,да те ощастливи най-прекрасната
съпруга! - поздрави го Борис, с усмивка и намигване.
Боряна съпругата му,също поздрави Кирил, поднесе общият им подарък, и
каза:
- Кирчо, запознай се с братовчедка ми Карина!
А те двамата, стояха един срещу друг,гледайки се непрекъснато.Имаха усе-
щането,че очите им се сливаха, и приличаха на черна роза...
- Приятно ми е! Удоволствието е изцяло мое! - каза той,поемайки нежната й ръка,чувствайки топлината,сливаща се с неговата и я целуна галантно.
- На мен също. Позволи ми, да изкажа възхищението си, от вниманието ти! -
отговори тя.Лицето й бе озарено с чаровна усмивка.- Знам,че не се познаваме,
но ти пожелавам много щастие и красиви моменти.Може би не е редно,но и не-
удобно да не ти поднеса подарък,при такъв повод.Заповядай една скромна
опаковка от мен! - и я поднесе с реверанс,и озаряваща усмивка.
Очите й, черни рози - бяха втория му подарък. Дъха й свеж, и ухаеше на пролет.Лицето - слънце заслепително. Косата-нежната покривка на нощта.Ръ-
цете - бели лястовици.
Трудно би се описала такава красота, съчетана с грациозност.Погледът й
бе непредвидим, пълен с тайнственост, а може би нобуздана страст...
- Най-сърдечно ти благодаря! - отговори той с лека усмивка,без да откъсва
поглед от нея.
Кирил отвори пакета.Беше любимият му френски парфюм.Изненадата бе голяма, и се забеляза веднага. Явно се е консултирала с Борис или с Боряна.
Подаръкът който получи от приятелите си,беше картина изразяваща проле- тен пейзаж.
- Заповядайте! Влизайте!
Настаниха се в кухнята.Катерина се бе развихрила в подготовката.Калоян
седеше, пиеше натурален сок,пушеше цигарата си и разговаряха.

Рожденният ден премина в много настроение и песни.Китарата мина през ръ-
цете на тримата мъже.
Кирил и Карина седяха един срещу друг, и почти през цялото време,не откъс-
ваха погледи.
На няколко пъти, тя му пусна крак,като леко присвиваше извитите си, като
гайтани мигли.А очите изразяваха неописуема страст,на която не можеше да се устои,сигурно и аз нямаше да устоя на такава прелест...
Иван не усети,кога глътна въдицата по нея.Стрелата на Амур бе забита в сър-
цето.В него бушуваше огън и жупел.Беше готово да изригне като Визувии...
Не искаше да бърза, и да излива чувствата си веднага.Трябваше да изчака,
за да се опознаят достатъчно добре от всички страни...
Уговориха се,да се чуят следващите дни.

Кирил почисти и нареди съдовете в съдомиялната машина. Реши да си почине.
Днешният ден бе щастлив за него, изпълнен с емоции.
Излегна се, с цел да поспи,но не можа.Мислите прииждаха на вълни,застигаха се,после се оттегляха, и така всичко се повтаряше.

Карина съществуваше в съзнанието му, и живееше в него. Усещаше полъха на дъха й, а катранената й коса се разпиляваше като от морски бриз.Тя като че вървеше бавно по лунната пътека, а усмивката й бе обсебваща, привлека-телна и загадъчна.
На разстояние зад нея беше Десислава, облечена в бяло.Очите й се усмихваха.
Говореше му нещо,а вятъра отвяваще думите й,по посока към брега,но се разсейваха, и до слуха му почти нищо не достигаше.
Кирил все още лежеше със затворени очи,дишаше тихо и бавно,за да чуе думите и на двете, но вятъра ги отвяваше настрани.
Десислава - спряла в далечината, с вдигната дясна ръка, като за сбогом, а
снежно-бялата и рокля се разпиляваше напосоки.Искаше да му каже нещо, сочейки с другата си ръка към Карина.
В близост до бледото тяло на Деси, се виждаше детска люлка,в която бе сед-
нало нероденото му дете. По лицето му се четеше наивна усмивка,а малките
крехки ръце се движеха пъргаво,като лапите на малко коте. Гледаше го с мо-
лещи очи.

Кирил се стресна,и отвори очи.Беше изпотен.Дишаше тежко и бавно.Разтри че-
лото и слопоочията. Погледът му бе мрачен.Подпря лакти на коленете,сключи пръсти.Очите му гледаха паркета на спалнята.Пристъпи към отворения прозо-
рец, и се подпрая на касата. Загледа се в летящия самолет,който пронизва -
ше синевата. Оприличи го на миг от живота - вечността. стигна до мисълта,че
трябва да свърши нещо важно за него.Погледна ръцете си, и се сети.Брачна-
та вергета бе все още на ръката.
Преоблече се набързо.Взе такси което го закара до гроба на съпругата му.
Сложи цветя,запали свещ,разрови черната пръст,свали вергетата, и я зарови.
Като че в главата и тялото нахлу рояк буболечки,които се гонеха. Погледна снимката на Десислава, и очите му се напълниха със сълзи.
"Скъпа,защо си замина толкова рано,с нероденото ни дете! Защо миличка...?
Много ви обичам мили мои! Дойдох,защото... - в душата му бе заседнал тежък
камък,като,че не можеше да говори, и преглътна - Знам,че желаете щастието ми! Простете ми! Никога няма да ви забравя! Спете спокойно, и нека Бог е с нас, и да ни пази!"
Кирил постоя до гроба,вперил поглед в майката земя.После погледна към небето. Преля вода, и малко вино,за да не остане жадна душата на Десисла-
ва.
Излезе от гробището,което на територия,бе голямо колкото жилищен квартал.
Преди да се качи на таксито,обходи с поглед гробищните жилища и си каза:
"Колко ли сълзи и мъка са се изляли?! Сигурен съм, че Господ вижда всичко.
Може би затова ни олеква...?! Но болката, изпепелява душата.Но времето с дълбочината си лекува. Все пак бездната е голяма...

Следва продължение...