автор: meiia

Не искам да ме храниш с живот.
Неговите атрибути
са негова истина, но и негова лъжа.
Любов, секс, секс, секс,
секс...
Обилна трапеза с храна
и грехопадения,
и пиене, и опиянение, и забрава.
И ангели с цимбали от сладост,
за да помним горчивото.
Страх, който да ни управлява.
Страхът да не изгубиш
любов, сила, здраве, имане.
И защо като ще изгубиш всичко?!
Варварски пир е животът.
Както и да го скриваме,
това се вижда
в страстите, в противоречията,
в глада, в изкушението
и затова ти казвам: не ме храни
с живот.
Стига ми толкова
неистина, лутаници и лъжи.
Погледни ме в очите и ми довери,
ако имаш смелост,
какво ще носиш на гроба ми.
Само в това ще повярвам,
защото за него мярката е друга.
Сладостите раздай на гладните
за тях.
Така или иначе,
ти не можа да усетиш, че
колкото повече се отказваш
от нещо,
толкова повече го имаш.
Защото то те няма!
Може би затова живея непохватно.
Или пък виртуозно?!
Кой би могъл да каже.
Всички се учим на живот
в движение
и никой не знае кое какво е.
Но зная:
ти нямаш смелост да нямаш,
аз нямам смелост да имам.
защото предпочитам свободата.
И си помисли дали
животът с всичките му атрибути
е свобода.
А ти ми говориш за зависимост.
Любов, секс, секс...
Няма любов между Луцифер и Ариман.
Всичко е само подготовка за нея.
Необходимост,
която се превръща в принуда.
Светлина,
която се изражда в гордост.
И кое е любов помежду им тогава?!
Не бъди изкусителен.
Душата ми отдавна не вярва
на думи, с които
се везат капани бод след бод.
Доколкото се научих да обичам
ти казвам:
бъди свободен даже от любовта,
за да усетиш онази вечната.