ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 581
ХуЛитери: 0
Всичко: 581
| Не искам да ме храниш с живот.
Неговите атрибути са негова истина, но и негова лъжа.
Любов, секс, секс, секс,
секс...
Обилна трапеза с храна
и грехопадения,
и пиене, и опиянение, и забрава.
И ангели с цимбали от сладост,
за да помним горчивото.
Страх, който да ни управлява.
Страхът да не изгубиш
любов, сила, здраве, имане.
И защо като ще изгубиш всичко?!
Варварски пир е животът.
Както и да го скриваме,
това се вижда
в страстите, в противоречията,
в глада, в изкушението
и затова ти казвам: не ме храни
с живот.
Стига ми толкова
неистина, лутаници и лъжи.
Погледни ме в очите и ми довери,
ако имаш смелост,
какво ще носиш на гроба ми.
Само в това ще повярвам,
защото за него мярката е друга.
Сладостите раздай на гладните
за тях.
Така или иначе,
ти не можа да усетиш, че
колкото повече се отказваш
от нещо,
толкова повече го имаш.
Защото то те няма!
Може би затова живея непохватно.
Или пък виртуозно?!
Кой би могъл да каже.
Всички се учим на живот
в движение
и никой не знае кое какво е.
Но зная:
ти нямаш смелост да нямаш,
аз нямам смелост да имам.
защото предпочитам свободата.
И си помисли дали
животът с всичките му атрибути
е свобода.
А ти ми говориш за зависимост.
Любов, секс, секс...
Няма любов между Луцифер и Ариман.
Всичко е само подготовка за нея.
Необходимост,
която се превръща в принуда.
Светлина,
която се изражда в гордост.
И кое е любов помежду им тогава?!
Не бъди изкусителен.
Душата ми отдавна не вярва
на думи, с които
се везат капани бод след бод.
Доколкото се научих да обичам
ти казвам:
бъди свободен даже от любовта,
за да усетиш онази вечната.
Публикувано от BlackCat на 06.11.2007 @ 20:39:29
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Онази вечната" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.11.2007 @ 15:45:25 (Профил | Изпрати бележка) | Ти ме замисли какво, аджеба, съм правила през тези три години или по-скоро как съм го правила:)
Но самото ти присиствие тук ми казва, че съм хвърлила камък във водата. Дано обаче не се налага да хвърлят камъни по мен:)
Поздрав!!!:) |
]
Re: Онази вечната от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 06.11.2007 @ 21:49:31 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Кристално кълбо житейска философия! Кое по- напред да коментира човек?!:) Ограничавам се с последните два реда- Бъди свободен даже от любовта (човешката) , за да усетиш оназ- вечната( вселенската)! Може би великата провокация е да ги синхронизираме.. Знам ли и аз...
Поздрави за стиха, Мея!:) |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.11.2007 @ 15:56:45 (Профил | Изпрати бележка) | Точно така, велика е тази провокация към нас хората.
Много трудно и много рядко се синхронизират двете любови. Ако изобщо има "две". Тя е Една според Писанието, да речем. Е, тогава някои от лицата И, които ние мислим за нейни лица и често се оправдаваме с тях, просто не са любов или поне невинаги.
Такива ми ти главоблъсканици. Де да имах кристално кълбо!:) |
]
Re: Онази вечната от regina на 07.11.2007 @ 00:11:44 (Профил | Изпрати бележка) | Това тук е много сериозно, Мейа!!...По-открита изповед не съм чела!
Чест и почитания за размислите ти, но разреши ми да не се съглася с тях...защото докато четях, незнайно как паралелно с това чувах и монолога на Хамлет:
"Офелия, иди в манастир, защо ти е да плодиш грешници?!"
Всеки прави избора си, Мейа, аз направих моя...да плодя грешници, и да ги обичам с онази любов, която...
Благодаря ти, за размисъла, и повтореното ми решение в избора! |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.11.2007 @ 16:20:58 (Профил | Изпрати бележка) | Дано поне като изповед да е сериозно.
Еее, аз не мисля ежеминутно така:)! Само, когато се ядосам на някои опити да ми пробутат удоволствието за любов. Нещо често взеха да не ми се връзват двете понятия:). Животът около нас постоянно предполага това, а и предлага благодатна почва за такъв вид фино лицемерие. А "плоденето" за мене с всичките придружаващи го процеси идва едва след като реша този генерален въпрос за себе си:)
И как си усетила само, че манастирът не е плашеща дестинация за мене:), но май много закъснях или пък ми е рано, не знам...
А въпросът за свободния избор, знаеш, също много ме вълнува. Доколко го имаме, как?! Зависими сме от глада, нагона, страха...Свободата ни е фиктивна. Но, ако можем да извлечем из тази обреченост няколко капки щастие, много е. Надявам се, личен наш избор е това как да стане. Дано и тук да не е намесен пръстът на съдбата. Че не много зависи от нас. Просто сме хора... |
]
Re: Онази вечната от templier на 07.11.2007 @ 16:59:06 (Профил | Изпрати бележка) | Финалът на тази изповед доказва, че истински си се научила да обичаш. За съжаление много често /поне на мен/ ни се иска чисто и просто да ни обичат и да сме щастливи... Свободата си има цена.За всеки различна, но винаги висока. Размисли ме не на шега :)) |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.11.2007 @ 18:58:40 (Профил | Изпрати бележка) | И аз не на шега си мисля тези неща.
Всеки от нас копнее за дребничкото човешко щастие, но е неизменно взирането много над дребнавостите, каквито се оказват малките ни радости понякога, когато духът и душата ни бързат да поемат сякаш от космоса любов с главно "Л". Копнеем сигурност, копнеем и свобода. Искаме самоизключващи се неща, но съвсем човешко е да сме в такова противоречие. Как всеки от нас го решава е личен негов избор и зависи още от много неща извън нас.
Има да му мислииим..:) |
]
Re: Онази вечната от rajsun на 07.11.2007 @ 17:35:56 (Профил | Изпрати бележка) | !:)))
"...Единствена магия е животът.
Гледай да не ми я развалиш."))))
Бъди! |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.11.2007 @ 19:07:49 (Профил | Изпрати бележка) | :)))
Надявам се, силата да посяваш съмнения не е грях:)
Те са като трохичките на Хензел и Гретел по пътя към Вярата. Така че...няма страшно, нека си говоря. Той животът си тече както си знае:)
И ето част от нещо старо по-оптимистично:
......
Будя се зазорено
даже нощем по тъмно.
Утринното озарение
невинаги е по съмнало.
В лястовичи квартири
си отглеждам надежда.
Зиме често умирам,
но не е безнадеждно.
Всяка смърт е привидна.
Тя сама си го знае
и малко И е обидно
възкръсване да вещае.
В зимата да отгледа
пролет или спасение.
Слънце за слънчогледи.
Вярата от съмнението
-----------------------------
Просто вярвам във вечните неща!
:))Поздрав! |
]
Re: Онази вечната от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 07.11.2007 @ 18:35:07 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... бъди свободен даже от любовта...
_____________________
Зависимостите ни са повече от свободите. И по-силни.
И греховете ни са много, но изкушенията - още повече.
Желанията - не покриват необходимостите.
Но докосванията са повече от болките... Живот...
Привет слънчево същество! Пак си отворила дъждовната страница.
Лайф из лайф!
( с доста мъдри неща се сблъсках тук. верни са, но не забравяй - имат си гледна точка. а гледната точка - ти си я определяш.) |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.11.2007 @ 19:15:05 (Профил | Изпрати бележка) | Така е все дъждовно при мен вероятно защото ми се пише, когато съм много тъжна или много ядосана:)
Затова тъгата става повече видима от радостта. Не знам защо, нагласа някаква.
Иначе, когато се веселя, се веселя и изобщо не ми се пише:). Затова и нямам "репортажи" от веселите си моменти:)
Живот...Неразгадаем, необозрим...Докато схванем по някоя истина и той взел че свършил... |
]
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.11.2007 @ 19:18:19 (Профил | Изпрати бележка) | Изобщо не знам как я карам в такъв парадокс:)
Благодаря ти, че го усети... |
]
Re: Онази вечната от Dimi на 13.11.2007 @ 09:25:22 (Профил | Изпрати бележка) | Много силно, Мея, аз не разбирам любовта, но май само онази е вечна и неизкушена. Но пред нея съм малка! |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 13.11.2007 @ 15:17:49 (Профил | Изпрати бележка) | И аз не зная какво точно е любов затова разсъждавам. Само зная, четя не причинява болка, ако и да я понася, че е много над страстта, даже понякога да се преплита с нея. Е, как за човешкия разум това можеда бъде обозримо?! Невъзможно и точно затова упойващо дело за целия ни живот, аможе би и след него.
Ето нещо, което намерих след написване на стихотворението:
"Христос може да бъде приет и човек да стане истински свободен само доброволно и при наличие на избор. Свободата на избора ни бе дарена от Луцифер, раждането на Аза, създаващ Любов, дължим на Голгота. Само така е възможно човекът да превърне Земята в Космос на Любовта"
Димитър Мангуров
Няма еднозначно понятие при човека. Въпрос на избор, без наличието на такъв, когато става въпрос за пречистващия път към Голгота. И твърдя, любовта не е удоволствие или не само. |
]
Re: Онази вечната от nadya на 14.11.2007 @ 20:10:51 (Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Така или иначе,
ти не можа да усетиш, че
колкото повече се отказваш
от нещо,
толкова повече го имаш.
Трудно достигаме до истините, а може би точно това е и моята...
Привет, Мей!:) |
Re: Онази вечната от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 15.11.2007 @ 12:40:01 (Профил | Изпрати бележка) | По обходните пътища...
Не е лесно да се реши човек да пробва такова "нямане". Трябва да му е съдба. |
]
Re: Онази вечната от miko на 15.11.2007 @ 13:37:21 (Профил | Изпрати бележка) | .....бъди свободна... любовта е свободна, само, че като влезе в теб ставаш неин роб....щастлив роб...
Прекрасни стихове пишеш...ако всичкото това го изживяваш, то няма да ти остане дъх...
аз не се научих на живот, и никой не може да ме научи...но от това стихотворение ще се уча...на живот, стъпка по стъпка, вик по вик....и ще продължвам да търся любовта, защото вярвам в нея.....без нея сме изгубени... |
] | |