автор: valiordanov

Животът ми е белостишие,

а римата - призвание...

Така дарил ме е Всевишният,

не ми е оправдание.



Погледът ми - бързострелен...

Походката - провлачена...

Усещам се като безвремие

и то по триста начина.



Жонглирам с много малко думи...

До крайност съм взискателен...

И все в мечтите търся чудото...

Педантно съм старателен...



Сам дирижирам тишината.

"Завет" ми е емблемата.

Очите ми са все в Луната,

сърцето ми - на сцената...



Животът ми без пътни знаци

дъга е многоцветна...

Уверено из него крача

и много ми е светло...