автор: biser4e

Животът ми!
Животът ми - в разгара си.
Отвсякъде морета за прелуване!
Развято знаме острани на сала ми.
И хоризонти жадни за щурмуване.
Нали съм най- голямата сестра,
отгледах всичките си малки братя.
Научих ги да търсят смелостта.
И да се връщат откъдето отлетяха.
Сега са ми подслонът посред студ.
Огнивчето, че някой ме очаква.
Животът ми! Животът ми е път,
а обичта на другите - награда.
Щастлива съм, че имам свобода
да мога да създавам битието.
Моретата под сала ми горят.
А аз наместо да изгарям- светя.
Родените души на кръстопът,
възкръсват често. Точно като мене.
Те дълго мълком в тъмното тъкат
копривени криле за безнадеждни.
Преди сама да се превърна в лебед,
последният си брат облякох в риза.
Разсипа се небе в безрой морета.
А хоризонтът се превърна в близост.
Не съм Елиза. Имам много братя.
И силата без корист да обичам.
Морето е живот. Душата- салът...
И май написах личната си приказка.