автор: yova

Добър ден, господине,
всички лодки отплуваха рано в зори,
само вашата...ей я там на брега,
преобърна се в бурята,
но още ви чака, пробита
и немощна като старица.

Не бързайте, господине,
няма да ви помогнат веслата,
а и виждам, че ви тежат,
може би е от болката в кръста,
раменете ви са се свили от брега.

Знам...знам, че нямате време,
ама те и лодките си имат своя съдба,
понякога спират за дълго,
но вие не я изоставяйте
точно сега, помогнете и.

Бързо, бързо идва мигът
и още по-бързо си тръгва,
а времето, то не съществува,
някъде вътре в нас е и тик-така,
но вие не му вярвайте.

Остров сме и дори да отплуваме
с пробитата лодка навътре,
вълните ще ни върнат назад
отново и отново на този същият бряг.

Поплачете си, господине,
единствено в сълзите е истината.
Тя, тази лодка беше
вашият страт във живота,
но вече е старица
и не тъгувайте...
има връщане, но не и за вас.