автор: Izabella

Днес косата ми няма да се стича по пръстите ти.
Ръцете ти не са продължението на дланите ми.
Крий се от мен!
Опасно е да се докосваш до мислите си!
Ще изпохапя до кръв сънищата ти.
За маковото в очите ми не предполагаш.
Не допускаш, колко ще се пристрастиш.
Тази вечер няма да чуваш гласът ми.
Ще крещиш полудял,
след мирисът на кожата от ботушите ми.
Ще ме молиш
да те
смачкам,
като фас от цигара.
Сега можеш да си изфантазираш
сатенът,
по дължината
на бедрата ми,
по напречната ос
на невъзможността си.