В тази приказка,
дето сънуваш понякога,
аз съм само
счупеното на стомната.
Циганското
в цвета на лятото.
Смехът.
Сълзата.
Опомнянето…
Острото на тревата
сигурно.
И вместо щуреца
(за съжаление),
ще се окаже,
че съм лъка на цигулката,
с който
ще си прережеш
вените.