автор: TUTAR

Изхвърлих на лъжата скуката,
изтичах боса в прахта.
Затворих спомените в куфара
и тръгнах да се боря със света.
По пътя срещах хора всякакви,
едни щастливи,други - не,
но всички бяха омагьосани от
максимата,че:”Така им е добре!”
Замислих се....
Нима съм непозната,за този свят,
с фантоми,зверове?
Провикнах се: ”Бе хора спрете,
животът ви от други се кове!”
Гласът ми тихо се прокрадна,
събуди позаспали умове.
Но....,истината- тя отдавна
превзела беше други светове.
Така отлитат дните,
вещаят скука и погром.
А някъде,дълбоко в душите,
похърква сладко,
Възрожденски стон.