автор: DenSiana

Когато усмивката ти е забравила как да се слива с лицето ти Мана
Гърлото ти се използва за показател измерващ болката,
А огледалото е подкупен чиновник
Искащ последните ти две думи искреност (към себе си),
Защото това е най-трудно

Когато най-сетне порастнеш Мана,
(о колко не искам, малката...)
Тогава ще е толкова тъжно късно
От истините, от които се опияняваш сега
От компромисите, които обличаш в Диор,
От желанията, които не си позволяваш да измислиш,
(защото има по-важни неща за една жена)

Тогава ще е толкова тъжно късно,
За зелените ти очи
Да си спомнят смеха,
Моя малка незабравима Мана,
Защото ти сама няма да искаш,

Лепкавите утрини край океана
Ще имат друг смисъл за глобаното заполяне
Фери-то ще закъснява на всеки половин час
От живота на филмите,
Заместили успешно мислите ти,

Тогава ще е толкова тъжно късно,
Да различиш комфорта от страха за потенциална самота,
Защото отдавна ще си спряла да чувстваш мила,
(предпазните механизми са най-добрия приятел на човека)

Тогава, моя малка незабравима Мана,
Ще мога да се събудя
И пиейки първото кафе
Да се опитвам да си припомня името ти...