автор: timon

Чувал ли си
устремена вълна как умира в скали?
Галопират неистово сенките в пясъка.
Малки щипки на лунните рачета
са безсилни дори да я спрат
и разкъсва окови от мъртви течения
Само шум на прибой
и чайки , заровени в
белите ситни мехурчета
тропат по кожата
Аз мълча -
нямам сили да спра пощуряла вълна,
отразила се в полета
да прегърне брегът.
(Дали не видя вестоносецът,
тръгнал към нея…?)