Запалих огън...
Тихичко димът
извива се, трепери
и застива...
Ще седнеш ли до мен
в нощта, да храним огънят ,
да не заспива...
Ще хвърля първо
миналата болка...,
ще я обжари пламъкът,
ще я стопи...
Коя от тези парещи искри,
към любовта ти ще се устреми?
Сега е ред на мислите неверни.
Помагай ми...
и своите хвърли.
Когато огънят щастливо
ги прегърне...,
ще си повярваме ли аз и ти?
Седни...,
в ресниците танцува пламък
като във златната гора...
Отвързвай маските...,
и нека пламнат...,
с въздишка ще ги изгоря...
Последните си страхове
да хвърлим,
когато изгорят ще се разсъмне...
Ще звънне славеево утро,
ще цъфнат бели медени липи...
И мирисът им дълго ще звучи...