автор: marteniza

Не се сърди, човеко, на поета
/и малка буква тук не е излишна/,
че някакси не може да изкрета
без кукувства и черешови вишни.

Не всякога е твърд и героичен.
Понякога бъбрив е, грозен, смешен.
понякога е див и саркастичен,
досадник е, пройдоха или грешен.

Но друг е неговият подвиг тих –
и грях и болка да превърне в стих.

А главна тук наистина не пасва,
защото който трябва, той я взима -
Човечето живота си надраства.
И няма го. А другите го имат.