автор: Nadya

Присъствам...
за какво-не зная,
може би съм звук
от есенния пир на вятъра
и като листо политам,
жълта пеперуда,
на педя от земята.

Присъствам,
невидима и тайна
и раждам мигове,
в които съм отсъствие,
шепа разстояние,
а после-никой
в есенните длани
на дърветата.

Присъствам,
единствено в това
съм постоянна
и само тук мога
да флиртувам с думите,
докато есенни камбани
предизвестяват зимата.