автор: sradev

от серията Късно откъснати листа
част Огледала

Съдружнико, помниш ли златните дни,
когато нападахме банките.
Бях сигурен, когато зад мене си ти
и радостни бяха битките ни.

Окото бе точно, ръката не трепва
и всеки изстрел - в целта.
Сейфа даваше своята лепта -
сега те са в прахтта.

Летяхме със дните в галоп през живота
с усмивки, но не на шега.
А кукли ни яздеха - вълни от потока
носеха сива тъга.

Бегом изкачвахме върховете си,
не надскочихме света.
Бързахме, прескачахме себе си
и времето отлетя.

Сега на дуела сме - както тогава
един на един стреляме
Окото е точно, ръката не трепва -
в огледало се целиме.