Забавно си момиче есенно,
усмихваш се чаровно хризантемено,
понасяш се вьв нежен блус
и сваляш роклята си едновременно,
от медно охрови листа,
спомени обримчени в тьга.
Красива си така,безсрамно гола !
От плод си цяла натежала,
примамваща и апетитна,бяла.
И няма жива твар лудешка,
не вкусила от тази грьд гореща,
налетите сьс сладьк сок зьрна.
Нахрани ли ги всичките сега?
Безжизнена и изцедена ,
отпускаш се в мьгливи скути.
В този миг преминала вьв сянка,
луташ се сред сенки други ,
за да дочакаш още луди
да пият жив нектар отново
от твоите пресьхнали зьрна.
Но пак, божествено
красива си така!