Градина сипе ябълкови аромати
в зеленото топи се всяко подозрение
че може някога да завали
под клоните е Райят
който го напусне
осъден е да гледа отстрани
как Ева
(сочни
са нозете й
безкрайни
водопади от коси
загъделичкали са
босите пети
и раменете
без ясни очертания
вероятно
жертва на движението е тяхната безформеност
разпадат се
като разсъхнала се пясъчна формация
под полъха на ветрове)
с увереността
на опитен шофьор
препуснал с бясна скорост
в най-лявото платно
откъсва
ябълка.