Танцуват с листата две късни пчели
под крехкото есенно слънце.
Уморени, полагат им късите дни
майчини длани- на тях да отдъхнат.
Отвеяни сякаш от вятър в рояк,
забравили времето, топлия кошер,
из танца безплътен любовно жужат
по цветовете оклюмани.
Дали ще ги смаже с юмруци снегът,
слани ли крилата им нежни ще скършат?..
Две късни пчели полудели кръжат,
в последните рози лято възкръсва...