автор: Pokahontas

Нужно е много, много време -
може би два, три живота,
да прозре - силом не се взема
и прашинка от този космос,
че не може да контролира
на душата щура вълните.
Приливът времето спира,
отливът превръща я в остров.
Но косите ѝ са червени
само, когато тя го иска
и никога не спестява време,
не консервира чувства за после.
Нито я плаши риска
да си изгуби крилете от вчера.
Днешна е.
Разпери ръцете.
Не е обич с юзда. И със стреме.