автор: meiia

Не искам ярката ти биография.
И не, защото моята е скромна,
побираща се в редче-епитафия,
и като камък на Сизиф-огромна.

Защото сме различни територии
от някаква измислена планета.
Не се поддава всичко на теории.
Че тук стоим, виним късмета.

Прикрито и по мъжки слисан,
не, не от мен, от двата свята,
се криеш в този, който е описан.
Аз-в този от мълчанието свято.

Но въпреки това те чувствам.
И не да взимам, да ти давам!
В подобен миг, усетен с устни,
оставам миг. Или не оставам...

Но в мен стаено те посрещам,
преди ръцете още да прегръщат.
Нечакан кръстопът е тази среща.
В бъдещето сякаш че ни връща.