автор: milam

Слънчево мое детство,
сърбано във шепа от спомени,
в ръцете ми вплиташ вълшебство
на тайнствени рицари с брони.

На прашните улици вечер
(по ъглите стаени за жмичка)
на ранните утрини летни
окъпани с морска въздишка.

По поляните с дъх на лютиче
надбягвахме лудия вятър,
а вечер брояхме звездите
и мечтаехме как ще пораснем.

Слънчево мое детство,
синът ми до мен се усмихва,
пуснал в небето хвърчило
по детски безгрижно и искрено.