автор: siromah

Късметлия си ти! Рече Еисиото. - Отворило се е място в Модул-17. Нощес си вън от Ареста.
- Да! - рече Югото и размаха победоносно юмрук като вожда на пролетарият Ленин. - Ние ще победим!
Югото беше от две седмици в ареста и от глад червата му се бяха слепили. Сутрин ги събуждаха в 4 часа и им даваха чаша кафе, филия хляб, толкова тънка, че прозираше /навярно най-добрите моделки на света не можеха да се похвалят с по-здравословна закуска/, малка бучка масло и разбира се шепа ориз.
За обяд, той беше в 9 часа сутринта /нормалните хора по света в това време закусваха, но тук на беше място за нормални хора!/, отново ориз, този път двойно повече и някакъв безвкусен буламач.
Вечерята, която се сервираше в 4 часа, съдържаше изключително ценния за здравето на затворника шепа ориз и буламач № 2.
Когато Дани попита каква е причината да дават ориз три пъти на ден, Еисиото отвърна: “Трябва да се благодарите, че затворническата охрана полага такива грижи за здравето на затворника! Ако не ядеш ориз три пъти на ден, можеш да хванеш болестта кери-кери.”
Югото беше прост като леща и не разбираше от медицина, запита:
- Какво е това кери-кери?
- Това е изключително опасна болест - придаде си сериозен вид Еисиото. Той беше много горд, защото можеше да покаже умственото си превъзходство над тъпия затворник.
Еисиото беше най-умния пазач в затвора. Той можеше да брои от 1 до 99, докато най-умния от другарите му можеше да брои само до 45. Да брои повече от 99 не му беше и нужно, защото най-големия модул побираше 86 човека, всичко на всичко.
Освен да брои, той знаеше да нарежда шахматната дъска /е не знаеше да играе, но той беше много схватлив и вече беше научил как да мести пешките/.
Освен това той знаеше да смята, като започнеш от простото 2 по 2 и завършиш със сложното 4 по 5 или 5 по 3.
Освен умножение, той знаеше да събира и изважда до 10.
Събирането и изваждането на числа по-големи от 10, се считаше от затворническата управа за висша математика.
Веднъж докараха един луд физик, който беше заподозрян, че е убил няколко хора, поставяйки бомби в писмата им.
След една седмица престой в ареста, физикът беше изравнил интелектуалното си ниво с това на Еисиото и започна да търси доказателство за Закона за Термодинамиката. Не му се наложи да го търси дълго, защото една нощ увисна обесен на долните си гащи. За негово нещастие или щастие, те се използваха от трето поколение затворници и не издържаха на термичния напън и се скъсаха. Виновно за това беше не костно-коженото му тяло, а земното притегляне. Физикът беше допуснал решителна грешка в изчисленията си…
На да оставим тази история настрана и да се върнем при нашия умник Еисиото и простия като леща Дани.
- … Затворникът, който заболява от болестта кери-кери, - продължи да обяснява Еисиото, започва да ходи като кокошка и да кудкудяка. Затворниците, които са в напреднал стадий на болестта, сядат върху топките за билярд и започват да ги мътят. Най-лош е третият стадии на болестта. Затворникът съблича всичките си дрехи и застава в средата на своята килия, свит на кълбо. Той се мисли за току-що излюпено пиленце и не яде нищо друго освен трохички.
Затворникът стои гол голеничък в килията си, свит на кълбо, а охраната вика: Ко, ко, ко и му дава трохички.
- Хм, много опасна болест - съгласи се Югото. - Сега наистина благодаря на управата, че ни дава ориз три пъти на ден. Те наистина се грижат за нашето здраве. Аз не искам да хвана болестта кери-кери! Здравето е много важно нещо!
Когато рече “здраве” Югото се сети за деня, в който пристигна в затвора. Беше го заболял зъб и той каза сутринта на сестрата. “Ще те сложа в списъка за зъболекар!” - успокои го тя. “- Само, че ще трябва да почакаш, защото има много затворници с развалени зъби1”
Югото се върна в своята килия и започна да чака.
Минаха няколко дни. Ни вест, ни кост от зъболекаря.
Между другото зъбът му беше придобил странен червен цвят. Съкилийникът му се шегуваше, че станал член на КП.
Както и да е, реда му така и не се чуваше.
Изтече втора седмица.
Цветът на зъбът му стана розов с лек, виолетов отблясък.
В края на третата седмица, той беше с цвета на теменужката.
След като смени всички цветове на дъгата, мина пета седмица. Приятелят му се шегуваше, наричайки го хамелеон.
- Първо започна с КП, после се прехвърли при земеделците, после - зелените, Обединената опозиция, а накрая ДПС-то.
Както и да е, беше дошъл неговия ред.
Това добре, но зъбът му беше станал невидим. Хитрият зъб знаеше, че е дошло време да го вадят и си беше нахлупил шапка-невидимка. Югото се отказа от зъболекар и благослови Списъка за чакане. Ако не беше той, щеше да извади напълно здрав зъб!
Весел и доволен, че е останал на мястото си, нашият хитрец Зъбчо зачурулика популярната песен на Елтън Джон: Уандерфул тонайт /красива нощес/. Останалите зъби заподскачаха в такт с мелодията… Беше чудесен малък концерт и всички зъбчовци се забавляваха чудесно…
- Вземи си един матрак - рече дебелия затворник. Той току що беше пристигнал в затвора и маста му още не беше се стопила напълно.
- Имаш ли чаршафи и одеяло?
- Да. Одеялото ми има огромна дупка в средата. Мога ли да го сменя?
- За съжаление няма повече одеяла, братле. Попълни една молба и я дай на сержанта.
- Няма смисъл - рече Югото. - Дотогава присъдата ще ми свърши и ще съм свободен! Все пак благодаря.
Югото грабна всичко накуп и се върна при контролната станция.
- Стая 103 - рече сержантът. - Сложи дрехите си на земята.
- Добре - каза Югото и остави чувала на земята. Там бяха всичките му земни принадлежности. Преди да ги вземе със себе си в килията, Еисиото щеше да ги претърси за контрабанда.
Югото се почеса по главата и защука към своята килия.
- Добър вечер! - поздрави той новите си съкилийници. - Казвам се Дани. Повечето ме наричат Югото.
- Аз съм Аникър - каза високото момче с дълга черна коса. Той имаше красиво лице и приличаше на италианец.
- Наричай ме Ал, късо от Аладин - подаде ръката си възрастен черен мъж с оплешивяла коса. Той изглежда беше голям почитател на олимпийския спорт “сърбане с лъжица в дълбока паница”, защото имаше добре развити коремни мускули. Истински Херкулес.
- Как е сега в ареста? - попита Аникър.
- Превъзходно! Как ме намираш?! - Югото повдигна дрехата си и показа корема си.
- Много впечатляващо! - рече Ал. - Нито грам тлъстина. Знаеш ли, аз съм олимпиец и виж ме - той се тупна по тумбака - не мога да се похваля като теб. Честно да си кажа, направо ти завиждам!
- Не ти трябва диета или физически упражнения. След две седмици в ареста ще бъдеш фин като френска мадама! 100% гаранция. Ако резултатът не те задоволява, можеш да останеш доброволно още две седмици.
- Не, не, благодаря! - ухили се Ал, разкривайки предните си зъби. Те бяха в цвета на партията на земеделците. - Аз и така съм си добре!
- Юго, ти колко време си в Хавай?
- От три месеца. Последните два съм на специална диета в затвора.
“Иди да видиш Рая!” - казваше му един негов приятел в Ню Йорк. Той беше остарял и беше започнал да кукурига. -Какъв Рай, бе братле- рече Югото. - Тук се чувствам като в деветия кръг на Ада. Само дето ги няма серните изпарения!
- Прав си - рече Аникер. - Хавай е Рай за богатите. Бедният да духа супата, разбира се ако може да си позволи за си купи супа!
- За какво си тук? - запита Югото.
- Отвличане и грабеж. Гаранцията ми е 250 000 долара.
- О, доста е висока. Колко години мислиш, че ще ти лепнат?
- Сигурно две-три години, защото ми е за първи път. Всъщност не беше нищо сериозно. Скачам в колата на един японец на Ала Моана сентър и му казвам: “Карай!”. Жълтият пожълтя още повече. Откарах го до Уилмано Бийч и го накарах да отбие в храстите край брега. “Дай ми портфейла си” - му казвам. “Също харесвам говорителя на колата ти .” Отмъкнах ги и се скрих в храстите. Една седмица по-късно стоя на спирката и чакам автобус, когато изведнъж една кола се закова пред мен. Изскочиха двама цивилни агенти. Аз се опитах да побягна, но те извадиха пистолети. Сега съм тук, братле. Всъщност само исках да му отмъкна портфейла.
- Вземи му парите и го пусни да си ходи - рече Югото. - Защо ти трябваше да го отвличаш?!
- Нали знаеш, че ако го оставех да се измъкне, щеше да се разписка, а освен това исках да взема говорителите! Както и да е- всичко е вече свършило! А ти за какво си тук, Юго?
- Присъствал ли са някога на бой с петли?
- Да, защо?
- Аз бях този, който се грижеше да “охраната” на мястото. Руснаците ми плащаха добри пари. Обикновено боят започваше 9-10 часа вечерта и свършваше около 2-3 сутринта. Боса ми плащаше две стотачки.
- Как те хванаха?
- Обикновено всяка седмица сменяхме мястото. - Югото се замисли и се почеса по главата. - Мисля, че някой е загубил много пари на залаганията и ни е изпържил на полицията. Имаше поне десет коли с детективи и още толкова с редовна полиция. Обкръжиха целия квартал. Мен ме хванаха на около 300 метра от мястото. Бях се скрил в едно мазе, но проклетото куче се разлая и ме издаде.
- Как се свърза с руснаците?
- Един ден се разхождах на брега и чувам някой да говори на руски. Аз го заговорих и го запитах дали има нещо за мен. Първо ми дадоха един апартамент да боядисам. Боса ме хареса и ме попита дали искам да заработя повече пари. Малко било рисковано. Така и започнах. Жалко, че ни хванаха толкова скоро. Всъщност аз исках да посъбера малко пари, да купя самолетен билет и да се върна във Флорида. Още с първата минута встъпване на Хавайска земя “Раят” се превърна в “Ад”. Самолетът ми кацна късно нощем. Аз имах адреса на едно евтина студентско общежитие - хотел “Морски буревестник”, ако не се лъжа се казваше. Таксито ме видя, че съм чужденец и реши да ми одере кожата. “- Дай ми 60 долара” - ми казва “и ще те откарам до вратата. Сега е късно и няма повече автобуси.” Това ми се видя много скъпо и аз реших да преспя на летището. На сутринта се събуждам и гледам - куфара ми изчезнал! Изтръпнах, защото вътре бяха всичките ми пари, имах около 800 долара. Станах и започнах да обикалям летището като луд, с празна надежда, че ще го видя някъде. Уви, не го открих. Когато се върнах и втория ми куфар беше изчезнал. Ни дрехи, ни пари. Френдли Хаваиън пипле /приятелски настроени хавайци/. Та, приятелски настроените хавайци ме посрещнаха с голяма “Алоха”. Данке шон, камарад! В джоба ми бяха останали само дребни. Беше ми причерняло пред очите и хванах първия автобус напосоки. Откара ме в Уаиманало. Тръгнах по брега. Беше пълно с туристи от целия свят и всички бяха весели и доволни. На мен ми идваше да заплача на глас - лицето на Югото беше потъмняло.
- И какво стана после?
- Започнах да обикалям крайбрежните ресторанти и да обирам храната от кошчетата. Понякога успявах да отмъкна останките от вечерята на някой богаташ, преди келнера да прибере чиниите. Аз просто се промъквах до масата и довършвах вечерята. - Югото въздъхна дълбоко и лицето му загуби и последната черта човечност. - Повярвай, ми братле, това което ни дават тук, беше райска храна в сравнение с помията, с която се хранех! Бях полумъртъв от глад и един ден влезнах във Фоод Ланд /вид хранителен магазин/ и се измъкнах с две пакетчета сирене, една консерва фасул и бурканче мед. За първи път от седмица се наядох с истинска храна. Оттогава започнах да крада по магазините. По-късно срещнах този руснак на плажа. Когато се запознах с него, ми се стори, че срещам ангел-спасител!
- Както и да е. Станалото, станало.. какво можеш да направиш?! Късно е вече.
- Не ме разбирай зле, приятелю. Аз не съм крадец. Просто влезнах в първия магазин, в който ми се спряха очите. Преди никога не съм крал през живота си, кълна се в побелелите коси на майка ми! Хавай ме посрещна със широко отворени ръце. Благодаря за горещата прегръдка, приятели! По същия начин прегръща жертвата си славните индиански удушвачи - туги. И по същия начин анакондата се увива около тялото на обречения, преди да го погълне! Знаеш ли, веднъж открих в кошчето за боклук една банкнота от 20 долара. Беше свита на топка. Някой изглежда я беше помислил за хартия и я беше изхвърлил. Купих си едно старо колело от Алоха Стадиум. Така можеше да се предвижвам и не трябваше да плащам пари по автобусите. Започнах да си търся работа в Бюрото за временна работа. Уви, само два дни по-късно “приятелските хавайски хора” ми откраднаха предната гума на колелото. Бях го заключил за рамката и се разхождах по плажа. Връщам се след 30 минути - гумата я няма. Причерня ми пред очите. “Защо, Боже - казвам - крадат от мен?! Колелото беше единственото, което имах, но ето че загубих и него!”
- Наистина тъжна история - съгласи се Аникър. - Не мога да си представя какво щях да правя, ако това се беше случило с мен. Идвам на Хавай, после ми открадват парите и багажа. Трябва да обирам храната от кошчетата за боклук, за да се храня. Наистина те съжалявам, приятелю. Знаеш ли в Даун Таун има едно място, където раздават безплатна храна. Всички бездомници знаят това място!
- Аз също живея от години на улицата - обади се Ал. - Вярвам ти, приятелю, защото знам от горчив опит, какво значи да бъдеш бездомник!
- Бездомниците тук, ако не от друго, са поне благословени от природата - каза Югото. - В Ню Йорк и Чикаго последната зима няколко бездомника, които спяха отвънка, замръзнали от студ. Заспали на улицата и… не се събудили на сутринта. Също като малката кибритопродавачка.
- Коя е малката кибритопродавачка? - попита Ал.
- Това е приказка от Андерсен. Бедно момиченце продавало кибритени клечки по Коледа. Било толкова студено, че то си запалвало по една клечка, за да си сгрее ръцете. Когато главата на клечката пламвала, то се чувствало щастливо, понесено от своето въображение. На сутринта намерили малката кибритопродавачка замръзнала. Бедната душица била предала Богу дух. Тази приказка и за Грозното патенце са ми любимите. Аз не съм много красив и още от малък м училище децата ме наричаха “Грозното патенце”. Може би, защото като ходех се олюлявах като патица. А може би, защото децата бяха отмъстителни. Един ден се върнах в къщи и разказах разплакан на майка ми, как ме наричат децата. Тя ми изтри сълзите и ми разказа историята за Грозното патенце.
Югото спря и избърса сълзите от очите си. - Горката мама! - въздъхна той тежко. - Тя не знае, че съм в затвора!
- Като излезеш, братле, върни се на континента. Какво са ти притрябвали тези скали?! Погледни ме - потупа се в гърдите Ал - живея от 30 години на тия шибани скали и какво имам?! Нищо?! Какво спечелих?! Пари?! Не. Слава?! О, да. Аз съм най-известния просяк и бездомник на острова. Дори и кучетата ме знаят! След 30 години ще бъдеш като мен с оплешивяла коса, опадали зъби и разбито здраве!
- Само един път да излезна и ще се махна завинаги! Проклети да са тези острови! Само горчилка ми вкараха в сърцето. Горчилка и отрова! Ще се върна във Флорида. Един ден след много години ще разказвам на внуците си за моето малко приключение на Райската земя. Когато пристигнах, беше събота вечер. Две седмици по-късно също вечер бях в затвора в Даун Таун, Хонолулу. В понеделник ме оковаха със вериги, една за ръцете, друга за кръста, сякаш бях масов убиец или терорист. Бяхме навързани като овци по няколко затворници на една верига. Разликата с животните, когато ги карат на пазара - никаква! Отидохме в съда и там ни поведоха като говеда. Вървя аз напред по коридора, а веригата по краката ми се влачи по пода. Полицаят си беше поставил ръката на патлака като истински шериф от уестърн муви. /каубойски филми/ Мога ли аз да избягам с тази верига, това беше глупаво! А дори да скоча през прозорците в задния двор, къде ще избягам?! Съда беше истински фарс. Цяла верига със затворници ни претупаха за отрицателно време. Съдията освен да чука с чукчето и да казва “Виновен”, друго не знаеше. После ни върнаха обратно в затвора. А, знаеш ли какво беше смешното?!
- Какво?
- Един от затворниците беше арестуван за кражба на кола. Той бил пиян и се качил в една кола със своя приятел. “Тази кола е на моя братовчед! - казва приятелят му. - Хайде да отскочим до 7-11 и да си купим бира.” За зла съдба ги спира полиция. Полицаят вижда, че няма ключове и вместо тях в отвора стои една отверка. “Не мърдай!” - изкрещява полицая и измъква патлака си. Той се обажда по радиостанцията и пристигат още две полицейски коли. Арестуват ги. “Това е кола на моя приятел! - казва момчето. - Аз я взех от него.” Полицаят се обажда на майката и тя казва, че не го познава.
- Сега наистина я загазиха! - поклати глава Ал.
- И най- интересната част от историята е тук. - продължи Югото. - Колата не била нейна, а на сина и, който спал по това време. Приятелят му често взимал колата от него без да го пита. Няколко дни по-късно арестували собственика на колата за наркотици. Двамата крадец и наркоман, се срещнаха в килията, докато чакаха да се явят пред съдията.
“- Ти ли си, Кико?
- Да, защо?
- Аз съжалявам, че ти взехме колата, братле, без да те питаме, но кажи ми трябва ли да лежа пет години в затвора?!
- Няма проблеми, братле. Ще кажа на съдията, че съм тия дал назаем.”
- И какво стана с делото?
- Прекратиха го! Полицаите и обвинителят си изгризали ноктите от яд, защото собственика на колата се оказала не жената, а момчето. Така, че на съдията не му останало нищо друго, освен да го освободи.
- А защо използвал отверка за да запали колата?
- Преди година изгубил ключовете и оттогава използвал отверката. Съдията само се засмял, но нищо не казал. Ех, голям късметлия излезна този мъж. Да се явиш в съда, а там да те оковат на една верига със собственика на колата, която си откраднал миналата седмица. Такива неща стават само по филмите.
- Аз имам момченце. Сега е на седем месеца - той подаде малка цветна снимка. - Като излезна ще бъде на пет години. Навярно няма да ме познае! - от окото му се търкулна една сълза.
Настъпи неловко мълчание.
- Красиво момче. - разчупи мълчанието Югото. - Прилича на теб.
- О, не. Откраднал е лицето на майка си. Ето това е моята приятелка.
Югото погледна снимката. Момичето беше слабичко, симпатично. Не беше по-голяма от 16 години.
- Ученичка е в гимназията. Има още три години и ще завърши.
- Ще и бъде трудно, братле. Кой ще я издържа?!
- Баща и е лейтенант в полицията. Взима тлъста заплата. Като разбра, че има дете от мен, искаше да ме очисти. Сега обаче малко поомекна. Един път само да излезна от затвора, ще се оженя за моето момиче и ще започна нов живот. Скъсвам с криминалното си минало!
- Трябва да се прочистиш, приятелю! - намеси се Ал. - Допита се до Библията. Никога не е късно човек да поиска прошка от Бог за грешното си минало и да заживее нов живот. Роди се отново за живота Иисус. Знаеш ли, Библията ми отвори очите. Когато за първи път дойдох в затвора, аз бях на 57 години, но въпреки това бях непокорен и зъл като демон. Ако Еисиото ми кажеше нещо, аз му изкрещявах: “Еби си майката!” и не му цепех басмата. Не смееха да ме бият, защото съм епилептик и имам сериозни проблеми със здравето, но ме изпратиха в ареста. Там в мен попадна една Библия. Едно момче ме научи да чета. Никога преди това в живота си не съм изпитвал такова блаженство. Преди аз бях истински слепец, но сега пред очите ми се отвори нов свят, светът на Иисус, светът на любов към ближния, светът на прошката. Когато започнах да сричам, дори и сега все още не мога да чета добре, аз разбрах, че държа в ръцете си едно безценно съкровище. Книгата беше изпълнена с неизчерпаема мъдрост и хвърляше светлина върху човешката природа и съществуването на Бог, който е създал всичко. През вековете хората от различни земи и народи, са разтваряли Библията и са я чели на своите езици. Знаеш ли, че Библията е преведена на повече от 140 езици и диалекта - ето тук има нещо на руски!
- Дай да го прочета - рече Югото. - “Бог толкова много обичаше своя възлюбен син, че той го изпрати на земята…”
Дани го преведе на английски.
- Какво Библията казва за Божията прошка? Моли се и греховете ги ще бъдат простени. Има толкова много места в Библията, където можеш да откриеш, колко много Бог обича всеки един от нас и какво той е направил за нас! - очите на възрастния мъж блестяха в религиозен пламък. - Аз съм Божи войник - размаха той Библията и никой не може да ме убеди, че има по-важна книга от нея! Ето това е настолна ми книга, това е моята пътеводна звезда в моето кратко житейско съществуване. Ще Ви прочета една глава от Евангелието на Матей.
Иисус и Дяволът:
“… Свещеникът проводи Иисус в пустинята, така че Дявола да може са го изпита. След 40 дни и нощи гладуване, Иисус беше много гладен. Тогава Дяволът дойде при него и му каза: “Ако ти си Божи син заповядай на този камък да се превърне в хляб!”. Иисус отговори: “Свещената Библия казва: “Никой не може да живее само с храна. Хората се нуждаят от всяка дума, която Бог е изрекъл!””. Тогава Дяволът каза: “Ако ти си Божи син, скочи”. Библията казва: “Бог ще изпрати своите Ангели за Теб.” Те ще те хванат на своите рамене и ти няма да нараниш своите крака на камъните. Иисус отвърна: “Не се опитвай да изпитваш твоя Господ Бог.” Тогава Дяволът отнесе Христос на една много висока планина и му показа всички кралства на Земята. Дяволът му каза: “Аз ще ти дам всичко това, ако ти ми се поклониш и изкажеш своята преданост към мен!” Иисус отвърна: “Махни се, Сатана! Библията казва: Подчинявай се само на своя Господ Бог и служи само на него!” Тогава Дяволът остави Иисус и ангелите дойдоха да му помогнат!…”
- Чудесно е - рече Югото. - В тази книга е събрана мъдростта на вековете. Едно не мога да разбера?! Защо комунистите я бяха забранили?!
- Някои се боят от истината, защото е много опасно оръжие! Библията показва на хората как да живеят истински, а това не се харесва на управляващите…
- Строооои сеее! Пребояванееее! - разнесе се отвън гласът на Еисиото.
- Време е за обяд - каза Ал.
- Къде отиде Аникър?
- Той работи в кухнята. Ей там, приготвя храната.
- Запази тишина! - извика Еисиото. -… 24,25,26…
- Всички крави на лице - подшушна тихо Югото. - Всяка крава, която е послушна ще получи купа сено, ако не - тояга през гърбината!
Ал поклати глава, но не каза нищо.
- Това място е шибано, приятелю! - прошепна затворникът до Югото. - Само един път да излезна оттук, никога няма да се върна!
- “Ти ще се върнеш!” - помисли си Ал и се усмихна…


© Kolio Karpela Всички права запазени.