автор: siromah

Франциско хвърли документите от съда на леглото на Югото и седна на тоалетната чиния. Лицето му цъфтеше от радост.
- Ей, приятелю, довечера съм волен като птичка! Вън от този кошмар!
- Честито, братле. Нали ти казвах, че само за актове за нарушаване на правилника за движение, най-много могат да ти дадат един месец.
Само за това, че не съм си плащал актовете, могат да ме бутнат в затвора за една година.
- Какво каза съдията?
- Слава Богу, че се оказа благороден човек. Той отхвърли повечето от актовете. За останалите ще трябва да положа общественополезен труд. - Франциско разлисти документите. - Отхвърля се… отхвърля се… десет часа общественополезен труд… отхвърля се… осем часа…
- Чакай да пресметна - намеси се Югото и измъкна малкият като кутре молив. - Проклетия Еисио за трети път намира молива. И тази сутрин трябваше да се лиша от закуска!
- Ако бях навън и някой ми кажеше, че този молив ще ми струва закуската, щях да му се изсмея в лицето! - изсумтя Франциско.
- … 65… 89… общо 148 часа общественополезен труд. Ако работиш средно по осем часа на ден и шест дни в седмицата за три седмици ще бъдеш свободен - Югото въздъхна тежко. - Завиждам ти, братле!
- Най-смешното беше, че когато отидох в съда, публичния защитник изобщо не ме позна. На всичко отгоре беше забравил папката с делото. Голям фарс! Дори съдията се разсмя! Прокурорът му даде копие от делото.
- Публичния защитник е мижи да те лъжа - намръщи се Югото. - Нали знаеш, че те са дупе и гащи с прокурора и е на заплата от правителството. Така, че само си помисли за секунда: кой ти ще слушаш - този, който ти дава кокал с мръвка или този, който дори не познаваш?! Публичния защитник не то е грижа да тебе, така че да ти е яка гърбината ако нямаш пари да си назначиш частен адвокат, се прекръсти и бъди готов да пиеш студена вода. Аз ако знаех добре английски, бих се защитавал сам!
- Съдията ми каза: “Можеш да си избереш 148 часа общественополезен труд или равностойно време в затвора.” “- Аз съм тук - отговарям му аз - от 7 декември, точно месец и половина и не искам повече да остана дори и час.”
“- Добре, добре. Свободен си да си вървиш в къщи. Ще се върнеш в затвора, за да изчакаш пристигането на официалните документи от съда.” Съдията чукна с чукчето и стана. “Делото е закрито. Следващия случай, моля!”
Франциско измъкна един жълт лист хартия.
- А и 48 долара разноски за съда трябва да заплатя. Забравих за тях.
- Как пресмятат времето, когато си в затвора? За колко часа обществен труд считат един ден? Аз честно да си кажа, бих предпочел да остана в затвора! Хранят те, поят те имаш чисти чаршафи, вечерно време можеш да гледаш телевизия или да четеш книги - какво по-хубаво от това?! Защо ще им трябва да им работиш без пари?! Нека те да похарчат малко пари по тебе! Покажи пръст на системата. Прецакай я! Иначе тя ще те смаже!
- Мисля, че един ден в затвора, тяхната мамица мръсна - изруга Франциско, когато се сети за публичния защитник - мисля, че го считат за 4-5 часа общественополезен труд. Така, че ще трябва да остана в затвора повече от един месец, ако искам да отработя всичките часове. - Не искам повече дори и минута тук, Юго - очите на Франциско щяха да изскочат от възбуда. - Искам навън. Ако ме пуснат довечера, ща запаля огън на брега на морето и ще спя на пясъка. По-добре гладен, но свободен, отколкото сит, но в клетка!
- Не искам да те отчайвам, приятелю, но понякога документите от съда могат да се забавят с дни. Бях в Анекс-1 последния месец, когато едно момче чакаше 10 дни да го освободят. Гадовете естествено бяха получили документите от съда, но не искаха да го освободят. Той звъня няколко пъти на публичния защитник, който му казва да чака. Накрая на момчето му дойде до гуша и се обади на майка си. Тя нае частен адвокат и на другия ден сина и се върна в къщи. Нямаше къде да ходят гадовете му с гадове! - процеди през зъби Югото. - Знаеш ли, приятелю, мръсникът си е мръсник, без да има разлика къде се е родил: в Америка, Русия или Югославия!
- Много нови хора идват в затвора. Съда беше пълен с арестувани. И повечето млади момчета. Нагазили здраво лука. Убийства. Отвличания. Банкови обири. Въоръжени грабежи. Наркотици. Само аз дето бях с леко обвинение.
- Едно нещо не мога да разбера. Хора постоянно идват отвън като хлебарки. Къде ги побират?! Виж затворът се е издул по шевовете! Анекс-2 оригинално е била построена за 80 затворника, а сега държат около 250. Три пъти повече. Сложили са допълнителни легла, дори матраци по земята.аз лично спях около един месец на земята, преди да ми дадат легло. През цялото време бях болен от грип.отивам една сутрин при лекаря, той не е никакъв лекар, а само санитар. Той ми гледа гърлото и ми казва: “Гърлото ти е зачервено. Прави си гаргара със сол и ще ти мине!” Еба ти и конския доктор, ти казвам! Гаргара със сол! Ни сироп за гърло, ни антибиотици - нищо! “Не можеш ли да ми дадеш нещо за температурата?” - му казвам. “- Чакай да проверя!” - не повярва той, сякаш аз бях ученик, който искаше да се измъкне от училище. Той ми пъхна термометъра в устата и го измъкна след минута. “Дребна риба” - намръщи се той. “Само няколко градуса е над нормалното!” Как му се откъснаха от сърцето два аспирина, не мога да повярвам!
- Ти пак добре - два аспирина измъкна. На мене санитаря ми даде чаша с оцет. “Мажи се - ми казва - и температурата ще ти спадне.” Оцетът наистина ми помогна, само дето от него замирисах като пръч. Откъдето минех всеки се хващаше за носа!
- Да, вярвам ти приятелю. “Бюджетът ни е оскъден и нямаме средства за лекарства” - имитира санитаря Югото. “- Ще трябва сам да си купиш лекарства.” “Да - казвам аз - бюджета ви е малък. Нямате достатъчно пари за лекарство, храната не е достатъчна, дори нямате десет долара за да купите волейболна топка на затворниците. Но имате пари да увеличавате заплатите на тъмничарите всяка година и за премии по празниците, дори и за тринайсета коледна заплата. Имате 70 000 долара, за да заплатите на лейтенант Браян. Но когато дойде до затворника - само знаете няма. Няма, няма и няма!” Това е ужасно!
- Остави хорицата на мира, Юго - погледна го сърдито Франциско, едва сдържайки се да не се засмее. - Не виждаш ли, че горките пазачи са бедни като църковни мишки. Дори нямат пари да си купят обяд от Макдоналдс и нагъват нашата затворническа храна. Преди ни даваха сериал за закуска, чаша мляко и ябълка. Сега е само чаша горчиво полуводно кафе. На обяд менюто намаля наполовина, вечерята - също!
- Трябва да благодариш, че управата на затвора мисли за твоето здраве. В близко време всички ще станем като френски мадами! Е, разбира се ако не искаш, можеш да си поръчаш допълнителна храна от затворническия магазин.
- И какво ще цупиш?! Супа, в която има няколко зрънца месо - тях трябва да ги търсиш с микроскоп, сладки, които и прасе би ги отказало, бисквити, които са твърди като тухли и разбира се пържени картофки. Чипс. Любимата храна на американците. И най-смешното е, че всичко е в малки опакиовки по 25 грама. Отваряш пакетчето със сладки, а там пет курабийки. А ти си платил доларче за тях!
- Сладките са за опитване, а не за наяждане!
- Така, като е тръгнало, скоро няма да има голяма разлика от мексикански до американски затвор.
Горкия Франциско! Какви пророчески думи! Само един ден по-късно той щеше да изпита железния юмрук на системата върху своя гръб! Тя щеше да го смачка, също както мечка гази буболечка.
- А, виж - каза Югото олизвайки се като котарак зърнал мишка. - Той разглеждаше листата с цените на затворническия магазин. - Пуканки. Струват 1,60. Без грам мазнина! Голям майтап! Сякаш някой ще се угои от храната, която ни дават, та ще се грижи дали пуканките имат мас или не?!
- Аз знам накъде бие всичко. Охраната се страхуват да не би затворниците да станат по-големи от тях. Нали знаеш, ако се разбунтуваме, как ще ни укротят!?!
- Спомняш ли си какво разправяше лейтенант Принс?
- Как да не го помня?! Дебелият надут пуяк! Той може да е черен като мен, но аз се отвращавам от него!
- … ами какво ще се случи ако в затвора избухне бунт? - запита един закоравял престъпник. - Ще извикате армията или специални части - барети?! Вчера прочетох във вестника за бунт на затворниците в “Хавайски адвайзър”. Те взели за заложници тъмничарите и запалили част от сградите. Армията обсъжда затвора и 53 падат убити от страната на престъпниците. Няколко войници също загиват и петима тъмничари. Защо зададох този въпрос? Сега затвора е претъпкан, истинският му капацитет е за 700 души, а в момента има повече от2 500. Само една иска е достатъчна да разпали пламъка на омразата?!
Настъпи истинска тишина. Всички впериха очи в лейтенант Райс.
- Въпросът е добър. Защо затворниците могат да се разбунтуват? Може би защото им са отнели телевизията или билярда, забранили им са свижданията или пък храната им е намаляла чувствително. Да предположим, че всичко това се случи. Да предположим, че в килиите има по двама затворници…
- В повече от килиите, на земята спи и трети човек - прекъсна го едно младо момче с кривогледи очи и бръсната глава.
- Млък! Когато аз говоря, всички ме гледат в очите и мълчат! Добре, нека да предположим, че в килиите има по 5-6 затворника, а не по двама. Да речем, че охраната пребие някой за щяло и нещяло. Затворниците ще се разбунтуват. И какво от това?! Всеки Анекс е изолиран с двойна желязна врата. Бягството от затвора е невъзможно! Да предположим за миг, че затворниците се разбунтуват и вземат тъмничарите за заложници. Затворът е заобиколен с висока 20 фута мрежа с остри шипове на върха. Полицейските участъци са на броени минути оттук - лейтенантът спря да говори и измъкна радиотелефона си. - Виждате ли това червено копче? То е в случай на опасност, пожар, бунт и т.н. За пет минути тук могат да се съберат 60 тъмничаря. За 12 минути - 120. За 30 минути затворът ще бъде обсаден с полицейски коли и камиони - 250 полицая и детективи. Ако положението не бъде овладяно, ще се намесят специални части от Отряда за борба с тероризма и масовите безредици. Защото никой няма да застане между мен и моите “70 000 до 90 000” долара на година!
От съседната килия се дочу гласът на Суало. Лудият му смях се разнесе из коридора.
- Млък! - изкрещя свирепо пазачът.
- Ти млък! - отвърна дръзко Суало. - Какво ще направиш?! Ще ме заключиш в килията ми ли?
Всички се разсмяха, защото вече беше минало 10:00 часа и отдавна бяха заключени по килиите си. Такъв беше правилникът. След вечерната проверка - лакдаун /заключване на килиите/.
Никакво съмнение в това.
Не очаквано се чу шум. Съседите тропаха по металния перваз на прозореца. Отдолу се намираше една малка дупка, през която затворниците си прехвърляха цигари, бележки и какво ли още не.
- Ей, Юго. Имам записка за теб - рече Суало. - Съкилииникът ми изрисува нещо за тебе!
- Дай ми да вида! - рече невъздържано Франциско. - Какво пише?
Бележката гласеше: “Любими, самотен ли си тази нощ? Това е Ана, твоята любов. Тя ще те направи щастлив. Забавлявай се добре!”
Под бележката беше нарисувано едно голо момиче, което беше заело предизвикателна поза. “Ти си дебело момче, но с малко пишле. Ела ти, комунистическо прасе и ме направи щастлива! Сега!” - беше написано под момичето.
Югото съжаляваше, че беше прочел разказите на затворниците. Те много харесаха еротичните истории, особено историята за партийния секретар и Ана.
- Суало не е наред! - рече Югото. - Скоро, много скоро ще се премести в Модул 6, при психично болните!
- Говорил ли си някога с него? - запита го Франциско. - Той е замесен много сериозно с хероин. Жена му също е тук, в женското отделение. Преди един месец роди и държавата и отне рожбата.
- Ама, че злодеи! - възмути се Югото. - Защо?!
- Когато полицията претърсила тяхната къща по сигнал, те открили 25кг. хероин и около 40кг. марихуана. За такива количества могат да ти лепнат доживотна присъда.
- Оууу! Голям удар! - възкликна Югото. - Суало не се е занимавал на дребно!
- Къщата му струвала около половин милион долара, имал Додж Вайпер. Сега е гол като пищов. Държавата конфискувала всичко. Дори имал около 100 000 долара в хавайска банка - замразили му сметката. Полицията смята, че това са негови пари от наркотици.
- По дяволите! Никога не смятах, че държавата може да ти отнеме собствеността! Дори и в къщи при комунизма, не вършат това! Ако бях на негово място, наистина щях да се побъркам! Горката жена! Да и отнемат бебето!
- Миналата вечер Суало се разплака като бебе. Не видял жена си откакто ги арестували. Дори не е видял дори за миг собствения си син! А сега детето е в детски дом. един ден някое семейство ще го осинови и после иди го търси!
- Наркотиците са наистина сериозна далавера. Но ако те пипнат да ти е здрава гърбината!
- Наркотиците и туристите. Японските туристи са златните кокошки на Хавай. Всяка година харчат милиони долари тук на почивка. Един познат, добро момче, само дето наркотиците го накараха да върши глупости, дръпнал чантата на едно японско семейство и хукнал да бяга. За негово нещастие на брега се разхождал частен детектив. Хванал крадеца след минута. Онзи ден го видях в съда, тъкмо се връщаше от съдията. “Какво стана” - го питам. “Зле, братле! - проплака той. - Мръсника ми даде седем години! Седем години за това, че откраднах на някого портмонето. Не мога да повярвам! На убийците им дават по 8-10 години или им прекратяват делото поради недостатъчно доказателства, а на мене цели седем години!”
- Защо са му дали толкова много?
- Обвиненията били две: обир първа степен и отвличане. Истината е, че никого не отвличал. Само дръпнал чантата от ръката на жената. Тя се опитала да го спре и паднала на пясъка. Това е всичко.
- Е, братле, какво ти казвам. Закона е за кон, не за лъв. Ако откраднеш милиони долари ще се отървеш с глоба и шест месеца условна присъда, а ако отмъкнеш на някого чантата, ще ти лепнат седем години. Държавата може да те сади по своите си закони, да ти отнеме свободата и да те изпрати зад решетките, но не може да ти отнеме вярата. Моли се да не си загубиш вярата, защото човек без вяра е като дърво без корен.
- Аз пък още хо-интересна история ще ти разкажа за едно младо момче на 18-20 години. Не си спомням как се казваше, но всички го наричаха Осака Сан. От 12 годишен се занимавал със сумо. Влиза той една вечер в стриптийз бара. Охраната на входа го пуска, без да му проверява шофьорската книжка. Знаеш ли той е един такъв грамаден, истинска горила. Та нашия човек сяда на бара и започва да наблюдава полуголите момичета как танцуват. Идват две “пеперудки” и му сядат на краката. “Искаш ли - прошепва му една от тях нежно в ухото - да отидем отзад. Ще танцувам само за теб!”. Момичето е истинска богиня и нашият човек клъвва като шаран. Влизат те в малката стаичка отзад и започват да се целуват. Девойката смъква оскъдната си рокля и… после знаеш какво… момчето е лудо по нея. На другия ден те отиват в евтин хотел. “Но ние се знаем от вчера! - възкликва момчето. - Нека да изчакаме малко!”
Тя избухва в плач, започва да крещи и го замерва с чинии. Съседите се обаждат в полицията.
- Само не ми казвай, че са го арестували за изнасилване!
- И още как! Първа степен, братле. 10 годинки. Плюс откриват в джоба на панталона му пакетче наркотици. И най-интересното идва тук. В джоба на сакото му откриват дамски часовник “Ролекс”, ако не се бъркам. С диаманти и златно покритие, на повече от 10 000 долара стойност. часовникът принадлежал на пеперудката!
- Мръсна курва! С радост бих и извил врата!
“- Не иска да се омъжиш за мен - му казва пеперудката, когато го отвеждат полицаите - омъжи се за някой голям черен задник в затвора!”
- 18 години, братле! Всичката младост на момчето ще мине зад решетките!
- Спомняш ли си оня случай по телевизията? Наркомана, който убил жена и я хвърлил в контейнера за боклук. Той сега е в Модул-11.
- Прочетох във вестника за него. Много заплетен случай. Трупа изчезнал. Компанията, която събира боклука, го изгорила.
- В такъв случай те нямат доказателство срещу него!
- Нищо друго, освен собствените му думи. Когато го арестували, той си признал, че е виждал тази жена. Поискал и цигара. Тя го заплашила с полиция и го напръскала в очите със спрей. Нашият човек казва, че само я ударил, повече нищо не помни. Полицията предполага, че напъхал трупа в чувал и я изхвърлил в контейнера за боклук.
- Спомняш ли си моя съкилийник Хол? Бялото, слабичко момче с очилата?
- Испанец, с черна къдрава коса.
- Не бе, бялото момче. Имаше белези по ръцете. От автомобилна катастрофа.
- О, да спомням си го сега.
- Хол, нашият човек работил като дърводелец в една частна компания. Веднъж отишъл да сменя вратата на апартамента на една японка. Стара мома, изкукуригала. Две думи не знае на английски. Поставил и той вратата, останало му съвсем малко да довърши. Слезнал той долу до магазинчето да си купи пепси. Връща се след малко, японката заключила вратата. Звъни нашия човек на звънеца, всичките му инструменти останали вътре. Никой не отключва. Хол звъни отново. Тишина. Тогава той се ядосал и забил един крак на вратата и я изкъртил от пантите. Нали ги знаеш как ги правят сега, от трици и лепило, не както някога от солидно дърво. Японката взела да пищи и се обадила в полицията. Хол взима си инструментите и си слиза с асансьора надолу. Тъкмо излиза от сградата и полицията пристига. Дърводелецът, който въобще не знаел, че тя се е обадила в полицията, се качва в колата си и се връща в компанията, където работи. И тук историята става като във фирмите на Бонд. Полицията, която повярвала на думите на японката, че е “опасен престъпник, който разби вратата на апартамента ми и се опита да ме убие”, обявява по радиото за неговото издирване. След кървав екшън, в който Хол получава три куршума и едва не бива прострелян в сърцето е пленен. Най-после “убиецът” е заловен и японката може да си отдъхне. Връчват му обвинителен акт: 12 обвинения, от които най-тежкото е опит за убийство.
- Това е най-нелепия случай, който съм чувал.
Луминесцентната лампа премига като фенерче на светулка и угасна.
- 12 часа е. Угасвам лампите! - извика сержантът.
- Лека нощ, Франциско.
- Лека нощ, Юго.
От съседната стая отново долетя лудия смях на Суало.
“След някоя година ще бъда като него!” - помисли си Югото и се опита да заспи.