Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 98
ХуЛитери: 1
Всичко: 99

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМорето помежду ни непребродно
раздел: Поезия
автор: VUI4O

Някой до мене прошепна:
"Опиши я.Там горе Тя е вълшебна
.
И ръката ми подлата трепна,
сетивата ми се изостриха,
нещото в гърдите се скъса,
потече по моите вени, заклокочи
и се спусна към нервните пръсти....
....Тя скочи!

Слушайте:
Тя стои на скалите.Крачка напред
,отдръпва се после се втурва.Наглед,
сякаш невинно танцува,танцува ,танцува
А обвил жило около кръстта й
страха дава й воля.
И в коленте ураганен възкръсва
бъдещ сънен копнеж по несбъднати полети.
И така зареяна ни по-малко,ни повече
от земята погледната,
Тя прилича на облаче!
Слушай:
Красива!това всъщност е без значение
Като всичко което не побира душата човешка
и този скок е ненужно умение.
Защото и на практика и на теория
това е с думички простички казано Траектория.
И така до мига в който оня поет безкрил
с нерви оголени
не описал несъвършенно,съвършенството на полета.
После чрез същите Траектории
птиците срещали са земята,
скачали са поетите с главите надоле,
преборили едно крехко съмнение:
"Полетяхме ли?!Не! Но свободни сме по рождение!"
Боже ,тази алчност по полета,тази себичност,
да се рееш, да се превърнеш в птица,
в частица от небето пространно...
Това, Безгранична, е груба измама,измама,измама!

Тихо!Като мъртво вълнение
сред покоя шепот се носи:
"Послушай ,Безмерна, не скачай.
Аз ще вдигна морете до нозете ти боси!"
Морето,морето морето!
Нощ дълбоколунна.Скръбна
една звезда понесе се надолу,
подобно юноша порасна,
но миг преди да падне
поколеба се и...угасна.
Скалата наскърбена фея
събра последни сили
и гмурна се след нея.
Започваше вечерен прилив.
От писъка на мойте колене
пред красотата ти във пясъка заровени,
заглъхна бурното море.
Не казвай нищо.Много ме боли!
Стоя във пясъка погребан.
Ала щастлив!Защото знам,че ме боли за Тебе!
И още:
Не вмярвам в твоето море.
Моретата не са така дълбоки,
че да удавят чувствата ми на дете.
....Страхът се претворява в стреме.
Обяздила смутеното небе.
Тя скочи!
За първи път стремеше се към мене!
...Морето.Развяло синия си креп,
прииждащо,отстъпващо,така омайно.
В безсилие да бъде теб,
за да разбули белите ти тайни.
И аз не мога да те разгадая.
Във всяка гънчица на дивната усмивка
опитвам неумел да припозная
сърцето си.И непознато го изливам в стихове
с които меря близостта ти в устни
във камъни и кожи тъмнотенни,
във ужаса ,че мога да пропусна
зениците си отразени
в очите ти смарагдово зелени.
Морето.Най-синьото от всичките поднебия.
И най-голямото излишество без тебе!

Искам да да й напиша нещо
с което да я запазя.
Дори с омраза,ах дори и с омраза!
Неповторима е всяка дума,
помитащо всяко чувство в нея.
Една строфа само...
И после да онемея!

Тихо!До себе си кротоко въздишам:
"Невъзможна е тя".А после крещя:
"Престани.Нека някой друг я опише
и тъй като ти си безнебен,
опиши себе си"
Слушайте:
И аз преди години бях море
обгърнало русалка ненагледна.
Но земетръс разкъса ме на две,
разцепи се пръстта и ме погълна.

Русалката измисли си крака,
помами я земя богата,южна.
В реалността е винаги така-
подпочвени морета са ненужни.

А аз се разбушувах,зинах с паст
и задълбах надолу към недрата.
Разплисках дивата си страст
и угасих ядрото на Земята.

Света създаден е от женски две ръце.
Божествени!Когато си отидат,
изригва нечие отблъснато сърце...

...Така се раждат нови Атлантиди!!!


Публикувано от Amphibia на 01.11.2007 @ 19:00:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   VUI4O

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

30.09.2022 год. / 06:11:51 часа

добави твой текст
"Морето помежду ни непребродно" | Вход | 10 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Морето помежду ни непребродно
от haide на 01.11.2007 @ 19:12:46
(Профил | Изпрати бележка)
elementarno, setih se kato go vidqh , vuzmojno li e ??


Re: Морето помежду ни непребродно
от vui4o на 01.11.2007 @ 19:41:56
(Профил | Изпрати бележка)
"Няма невъзможни неща"Не гледаш ли реклами? :)))))))))

]


Re: Морето помежду ни непребродно
от Silver Wolfess на 01.11.2007 @ 19:33:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
След "Очите", "Сълзата на единака" и онзи също невероятен разказ скътвам и това до сърцето си. Липсваше, Вуйчо.
Поздрав!


Re: Морето помежду ни непребродно
от vui4o на 01.11.2007 @ 19:43:53
(Профил | Изпрати бележка)
И на мене много липсваше сайта,но Сега вече честичко ще засичаме.Благодаря ти.

]


Re: Морето помежду ни непребродно
от kristi на 01.11.2007 @ 20:12:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ударно се завръщаш в сайта!
И аз като Сребърна - сдиплям този стих до "Сълзата на единака".

Събирал си, вуйчо, събирал...


Re: Морето помежду ни непребродно
от kristi на 01.11.2007 @ 20:14:06
(Профил | Изпрати бележка)
Извинения, плз, за стоте дубъла:))))))

Компа е виновен:((

]


Re: Морето помежду ни непребродно
от vui4o на 01.11.2007 @ 20:29:34
(Профил | Изпрати бележка)
И ти бая ударно си го дала)))))Липсваше!

]


Re: Морето помежду ни непребродно
от Hulia на 01.11.2007 @ 21:42:53
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
"Света създаден е от женски две ръце.
Божествени!Когато си отидат,
изригва нечие отблъснато сърце...

...Така се раждат нови Атлантиди!!! "

Поклон-драматично, философско, прекрасно!!!





Re: Морето помежду ни непребродно
от katbalu на 01.11.2007 @ 22:43:15
(Профил | Изпрати бележка)
Колко е хубаво! Като сън е...


Re: Морето помежду ни непребродно
от Jiva на 01.11.2007 @ 23:36:12
(Профил | Изпрати бележка)
ммм...страховит подмолен тътен...
имам подозрения обаче, че следващата експедиция към атлантида ще е водена от жена:)

не ми се връзвай - шегувам се, когато се опитвам да надмогна опитващото се да изригне от мен...като стопено сърце например...

силен си!


Re: Морето помежду ни непребродно
от copie на 11.11.2007 @ 17:42:51
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, вуйчо!!!!
падна ми чашата!
обожавам ТОЗИ начин на писане - 10Х!!!!


Re: Морето помежду ни непребродно
от zinka на 29.11.2008 @ 16:23:32
(Профил | Изпрати бележка)
...питие от копнежи по несбъднати полети...

Спокойните езерни води са чудесно огледало за мнозина.
Единици са тези, които се оглеждат по-добре в бурните зеници на
вечно неспокойното море .
И "...раждат нови Атлантиди !!!"


Re: Морето помежду ни непребродно
от sia на 11.11.2009 @ 07:32:52
(Профил | Изпрати бележка)
Дааа, "тази алчност по полета"...

Много харесах, поздравления!

/Отивам да прочета още/


Re: Морето помежду ни непребродно
от libra на 09.03.2013 @ 17:16:43
(Профил | Изпрати бележка)
то морето няма преброждане, за това можеше и по суша :))) шегувам се, но сега сериозно, липсва ми поезията ти vui4o, време е да се завръщаш :)