Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | "Предпочитам да се виждаме на живо"
След всички думи си ме мислил мълком.
А после аз се губя в твоите мълчания. От де зная, че не си самотен вълк и
думите ми с тебе не са ми изпитания.
И всяка скоба в челюст да е стиснала
на надеждите ми плахи крехките телца.
Наивна съм от вяра, но и ми е писнало
да раждам ангели с подрязани крилца.
Мисли ме по-добре за толкова продажна,
че сякаш все ти пиша "просто ей така".
Едва ли казвам нещо толкоз много важно,
че да ми даваш своята протегната ръка.
Разбъркала съм просто цялата си тиня
и казвам ти: "Това съм! Ето, погледни!"
Не знам защо ме виждаш доверчиво синя.
Едва ли oт небето над мрачните ми дни.
Очите ми. Aх, да, от тях ще е цвета ми.
Но даже и зад тях не си ли ме разбрал,
не си ли се отчаял от ада на страха ми,
защото, зная, той до смърт ме е издал.
Или защото честно си признах вините,
и нищичко не скрих за някой ден натам,
в който ще решиш нехайно уж да питаш
защо съм все такава. А аз защо не знам.
Такава съм. Това е! Аз иначе не мога:
със сделки и учтивост, защото "е прието".
Разбирам, че греша, Това не е облогът
със тъмнината. Грешките са на сърцето.
И ще греша. И още! Грешките ми странни
не ще да се харесат тихи и безстрастни.
Думите ми може да са придирчиво ранни,
но от любовта навярно още ще порастнат.
Додето ги изричам и търся в теб утеха,
и късове от мене лавинообразно падат,
с такава болка се извива в мен пътека,
че думите ми по приятелски ме страдат.
Но те са само думи. Животът се живее.
А аз съм тъй далече от неговия панаир!
Светува този свят, над думите се смее
и мълчаливо ни приготвя сетния си пир.
Но ти поне недей ме карай да потъвам
в мълчания, които сякаш в мен кънтят.
А ясно е, че в думи още ще се спъвам,
но те са вестоносци-мен да ти спестят.
Поне да имаш избор в тази въртележка
и истината в мене до дъно да прозреш.
Задача тъй горчива, тъй ненужно тежка,
която с поглед само можеш и да спреш.
И аз ще замълча с мълчание на пепелище.
Виенски колела ще движат чудото навън.
Поисках с думи да ти наклада огнище.
Вяра е било. А аз навярно съм ти сън.
Публикувано от BlackCat на 01.11.2007 @ 00:19:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Кореспонденция" | Вход | 5 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Кореспонденция от nadya на 01.11.2007 @ 07:39:00 (Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Много дълга кореспонденция на думи се е получило, а там някъде зад думите очите понякога ослепяват...
"Но ти поне недей ме карай да потъвам
в мълчания, които сякаш в мен кънтят."
Много ми е близко това...
Поздрави, Мей!:)
Радвам се, че си отново тук!:)) |
Re: Кореспонденция от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 01.11.2007 @ 16:27:31 (Профил | Изпрати бележка) | С кореспонденцията често е така. Колкото и искрена да е, колкото и да е страстна, все пак не е самият живот, не и докрай.
Ако в стихотворението многото думи пречат, ще имам предвид. Писах го точно така както го и мисля и донякъде не исках да скривам нищо.
Казваш, че ти е близко. Е, значи би ме разбрала..:)
Поздрав и здравей, Надя!:) |
]
Re: Кореспонденция от dimension на 01.11.2007 @ 08:49:50 (Профил | Изпрати бележка) | Преживяно. Дано при теб е с happy end. |
Re: Кореспонденция от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 01.11.2007 @ 16:29:56 (Профил | Изпрати бележка) | Края му не се вижда:). Ако това е...happy?!?! |
]
Re: Кореспонденция от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 01.11.2007 @ 16:34:34 (Профил | Изпрати бележка) | И ти..из сходни сънища. А как се връща от там?! |
]
Re: Кореспонденция от regina на 01.11.2007 @ 12:57:20 (Профил | Изпрати бележка) | липсваше ми с твоите тревожни изповеди, синеочке, с опитите си да обозреш необозримото, и да видиш отвъд нещата...с плахата си философия , с осъдената на примиреност двойнствена, човешка същност...
наистина ми липсваше и класическия ти и виртуозин стих - също!
кога ще седим ние двете... и просто ще се усмихваме? |
]
Re: Кореспонденция от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 01.11.2007 @ 16:55:44 (Профил | Изпрати бележка) | Аз май си приличам с повечето си лирически героини, само дето много повече от тях се усмихвам:))
Благодаря ти! |
]
Re: Кореспонденция от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 01.11.2007 @ 16:53:06 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова ли е плаха философията ми?!:))
А за примирението си знам отдавна, че е немалка част от смирението. Но кой както си избере в живота или както животът го е научил. Лично аз непримиримостта и непримереността ги разбирам много по-опрощаващо и следователно невойнстващо. А и винаги, когато ми се е приисквало да вирна носле не за друго, а за да се почувствам безгрижна, винаги, ама винаги нещо ме е "цапвало" свише и ми е казвало "Ехей, я не се забравяй, че..". И после си плащам дълго и протяжно за мига безгрижие. Така че...даже и да се усмихвам, а аз често се усмихвам (могат да го потвърдят тези, които ме познават), в главата ми все се върти нещо тревожно и е готово да скочи като войник на пост и да поразбуди мира между духа ми, душата ми и тялото. В мен и само в мен. Едва ли съм създала някому такъв дискомфорт, че да ме запомни:). Едва ли...
Но ти знаеш за какво ти говоря:). Нямаме кой знае какъв избор като човеци, важен е Основният(Светлина-Тъмнина). Оттам нататък да се усмихнеш осъзнато над не дотам доброто случване си е повече усмивка отколкото безгрижното и лековато пилеене на жизнена енергия. Но това не ни пречи да се веслим, нали?!:) |
]
Re: Кореспонденция от regina на 01.11.2007 @ 19:12:55 (Профил | Изпрати бележка) | мисля, че не съвсем така...
Пуснеш ли безгрижието в себе си, поне за малко - пускаш Светлината.
останалото е от Лукавого...
Оставам безотговорно да пилея жизнена енергия...пък каквото и докогато...и ти се усмихвам!! |
]
Re: Кореспонденция от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 01.11.2007 @ 21:33:07 (Профил | Изпрати бележка) | Може и така да се приеме:). Нали като птиците, както Бог съветва, не ни трябва ни да сеем, ни да жънем (макар да има в Писанието дузина твърдения, които да опровергават това). Безгрижието...То е мярка. Но поне за мен не е правило. Всъщност, да, доста безотговорно и безгрижно си живея, че даже понякога се чудя откъде тая смелост у мен!:) Бог да ми е на помощ! Обичам абсурдите, в които се случвам, затова, вярвай, разбирам те, колкото и мрачна да изглеждам (а аз не съм такава:) и затова ти се усмихвам!
:-) |
]
Re: Кореспонденция от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 01.11.2007 @ 23:02:44 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, ако е без думи, още по-добре! То ще е вълщебството на любовта. |
] | |