автор: Teoman

СигУр разбрафти всички, че в градо живея,
но селуту е в мен, пу селуту купнея!
Големий град за мени утскору станъ тесен,
ред е на Кратунци дъ узнай за мен и мойтъ песен.
На селянкъ кукетнъ тоз час да зъприличъм -
гълошити обух, фустанъ си навличъм.
Фризурътъ пукрих със шарена забратка
пуд нея съ кукоря досущ кът селскъ патка.
Пижоту пударих на верни си другари,
чи ша са друсъм веки на каруца със магари.
...... и тръгнъх.
В пулету съ разпях и после в младътъ гурицъ,
че в селу да съ знае - сдобихъ съ с певицъ!
Купих си новъ къщъ, ей на, и с двор гулям
но пък пипер и репи ни шъ дъ сея знам.
Тревицъ шъ пусея, а после и фунтан
пуемъ след пуемъ шъ съчинявам там.
Въй, и най-важнуту:
На селските иргени аз веки съ надявам
да мъ наглеждът честу...щот инък узвирявам!