Цветето, което посадих,
пуснало е лист и корен.
Като припев, като рима в стих
е животът му повторен.
Нужна му е само светлина
от прозореца ми южен.
Може би - усмивка на жена,
глас на птица му е нужен.
Есенно напускам този свят,
бавно към земята слизам.
Но напира вече ярък цвят -
учи ме на оптимизъм.