автор: vanya777

Гълъб бял се спусна и потъна в разлистилата се гора.Със шумящите криле разсъни вятъра и той изхлузил се като духа от лампата на Аладин... протегна топлите си пролетни ръце и заигра
с гълъбовите крила.Понесоха се двама във вихрен танц.Белотата която разпръскваше след танца сякаш пречистваше клонче по клонче и остави след себе си скърцаща чистота. И в тази чистота в която всичко започваше от самото начало и обещаваше да е прозрачно пак се промъкнаха сенки. Бурен появил се незнайно от къде...се заплете във „вихреният танц” оставяйки кървящи рани . Капчиците кръв закапаха и се сляха в изгаряща следа, попарвайки току що “разлистилата се гора “. Сред целият този писък от болка се открояваше все още белите гълъбови крила!
Едно ново начало което обещаваше, мечтаеше, надяваше се пречистено да продължи по неизвестният, неутъпкан...
но правилен път. – Дали?...