автор: biser4e

Не ми завиждайте.
Родих се късно,
но затова пък рано се събудих.
Раздадох до последната илюзиите,
преди животът в мене да се влюби.
Не ме е носил щъркелът напролет,
родена съм в една дълбока преспа.
Не беше лесно. Първият ми полет
да срещне ветровете на декември.
Не беше. И ми мръзнеха крилете,
снегът или е бял, или ехиден.
Повярвах си. И затова
на Бъдни вечер,
една звезда изгря, за да ме види.
Тогава срещнах първата си смелост.
И после постепенно я загубих.
Преди на кръстопътя да ме срещне
една любов. И пак да се събудя.
Настъпи весела, безкрайна пролет,
след нея се развихри слънце. Лято.
Рояха се светулки. Звездни нощи.
Стопиха се. Но аз не го забравям.
Един щурец остави във душата ми
цигулката с най-искрените струни.
От тази нощ, когато аз заплача,
звучи лирична музика за другите.
И имам основателна причина
да се умихвам, че ще дойде зима.
Една звезда ще дойде да ме види
и ще повтори звездното ми име.
Не ми завиждайте.
Богатото ми минало,
не става за подправена история.
Не сменям радостта си, ни сълзите.
Животът си е мой. Живейте своя.