Нощ лятна, знойна
отстъпва на утрин спокойна.
Сънят прогонен от тъмата лепкава,
Сладко клепките милва.
Макар тук да няма и море,
чайки кръстосват свежото небе.
Мечти невчесани,
в образа мил вплетени,
реят кат чайки,
в неясни посоки.
Тръсят точния азимут
и прекия до теб път.