автор: Hulia

Прегърнах те за миг космичен само
и всяка моя клетка се разтвори и разми
в сияйното ти цяло…
И мигом полетяхме –
разтворени в пространството –
то бе домът за нас огромен…
Всяка пееща клетка – едновременно моя и твоя,
е радостна енергия!
Ангел засвири в коси ни нереални,
изплетени от нишки слънчеви,
в ореол от дъги…
Вселената разтворена за нас е,
с радост, вдъхновение!